Лято е, и въпреки че сезонът не е много скучен заради икономическата криза и борбата на правителството с нея, медиите си търсят теми и извън злободневните такива.  Разбира се,  веднага си намират.  Хубавото е,  ако това не са конкурси за красота или реалити формати. Така попадам на нещо интересно.  В най-добрите традиции на българската журналистика, в един уважававан седмичник  са направени портрети на хора, представители на граждански организации, които са пример за инициативност, за граждански кураж, за лидерство, за солидарност и още и още(http://capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2010/08/13/946337_na_dobra_volia/). Най-накрая, някой се е сетил и за това. Време беше.  Ще попитате защо ви разказвам това. Ами защото,  съвсем в традициите на българските медии, а пък и на българската култура вероятно винаги се търси противопоставянето. Тук още в заглавието авторът е побързал да охарактеризира гражданското общество като кухо. И макар да знам, че ако има над 30 000 организации и така вероятността някои да са кухи съществува, в никакъв случай не мога да се съглася с това твърдение-обобщение. Не мога, защото освен тези медийни  герои на гражданското общество (убедена съм, абсолютно полезни и смислени със своите каузи), познавам и други, не по-малко достойни да бъдат представени във вестник и във всеки случай далеч от понятието кухо гражданско общество. Това са хора, част от организации, или лидери на такива, често емблематични за своето населено място. А те работят в Голема Раковица, Горни Лом, Николаево, Бяла черква, Бърдарски геран, Куртово конаре, Садина, Момин проход,  Асеново, Сейдол, Симитли, Илинден.... Дали сте чували тези места, и дали знаете къде се намират? Тези хора не работят в кухи организации. И аз, макар и в София  не работя за куха организация, а вие?