От Бригита Златарева-Маринова, организатор в ОДК Представяме ви текста на Бригита Златарева за проект финансиран по програма „Дъга“ на ФРГИ. Надяваме се, че споделения опит и идеи могат да бъдат интересни и полезни и на други организации. Пред екипа  по  реализацията на проект „Искам и за мен  да има  бъдеще” бяха  поставени  доста  предизвикателства, с които всички  се справиха  професионално, за което им  благодаря. В този  двугодишен  проект  бяха  заложени  дейности,  в които  да  участват  много млади  хора с разностранни  интереси. Ние трябваше да ги  обединяваме и  да  ги  надграждаме по  такъв  начин, че всеки  да намери своите  съмишленици, приятели, да  има възможност  да изяви дарбата  и таланта си, да  израства  като  личност. Такива са празниците от поредицата „Подай ръка”, които  са  идея  на школа „Православни християнски ценности и традиции” и „Европейски мост”. Тези събития  дадоха  възможност  за  сценична  изява  на  всеки, който  има  желание  да  пее, танцува, рецитира - като  пример мога  да  посоча  Миро и Димо, Пламен, които  израснаха пред  нас  за  тези две години… Успоредно  с дейностите, които  участниците  възприемаха  като  развлечения  за  свободното  време, ние  на практика  провеждахме обучения. Такива  са  събитията по гражданско образование. За двугодишния период участниците  в проекта  се  запознаха  виртуално  с 12 страни  членки  на Европейския съюз. В рамките  на  тези  „празници” те  се  запознаха  с политическото, социалното, икономическото и обществено  устройство, с езиците,  културата и традиционната  кухня, която  наистина  дегустираха. В основата  на тези  празници  е  школа  „Европейски мост”,  която е  инициатор  на  събитията. Неформалното  обучение  в модул  „Превенции”  отново  се  възприе  като  развлечение, благодарение  на  дискусиите,  в които се  използваше методът „връстници обучават връстници”. Наистина, ако  попитате младите  хора  от  СУПЦ -  какво  знаят  по  някой проблем от  дискутираните  в тези обучения  - ще  чуете случки от  техния  опит, това, което  са научили и ще ви  кажат  как вие  да  се  пазите. Занятията, възпитаващи в отговорно родителство, проведени  с  бебетата  в Дома  за  медико социални грижи за деца във Виница  е  предизвикал  у  девойките  такъв  интерес, че  всички  питат  кога  пак  ще  отидем там. Ана  Мария  и Огнян, които  миналата  година гушкаха  бебетата там, сега  очакват  своето  бебе. Огнян  работи  усърдно и съм  сигурна,  че ще  имат  здраво  семейство, нищо  че са сами, без родители. Тук  е  мястото  да  спомена  за  млада жена, която  беше  дала  бебето  си за осиновяване. Още като  започнаха  нашите  занятия  по  тема "Родител за един ден", тя  започна  да  ходи на  свиждания  и  се  отказа  да  го  даде  за осиновяване. А това не е  малко. Знам,  че си е  намерила  работа,  която  обаче  трябва  да е  постоянна, трябва  да има  жилище и  да създаде добри условия за живот на детето си. За  това  сега  бебето  е  в Дома във  Виница,  но ще  си  бъде  нейното бебе. За  съжаление такава е  икономическата обстановка  в страната,  че  на  младите  хора, които  даже  са  планирали  своите  деца, е много  трудно,  какво  остава за младите  хора  от  социални институции. В обученията  по  модул „Професионална  ориентация" младите  хора  участваха  с  голямо желание, защото  знаят,  че днес се  оцелява  с пари, които трябва  да  изработят. Всички млади  хора искат работа, която  да отговаря  на техните  възможности,  но  няма как  да  се  получи, защото  трябва  да имат  социален асистент – личен  помощник, който  да  го напътства, наглежда, обслужва, според степента  на  увреждането  на всеки един  от тях. Малка  част от  тях  разчитат на лични  познанства  с работодатели, които  им предоставят  възможност  да припечелват, но това  не е постоянна  работа,  а почасова, или  за  няколко дни. Други от  тях разчитат ние да  им  осигурим  работа…Много  от  младите  хора  участваха  в работилниците  на ателие „Мода и  стил” и  правиха  бижута, които  подаряваха  за  празника  на влюбените и на празници  на  приятелите  си. Ето сега, ако имаше  социално предприятие  във Варна, което  да  реализира евентуална продукция,  тези млади  хора  биха  могли  да работят. Но в момента  НПО-тата с работещи  социални предприятия  са  толкова  малко, а и  те  работят  със  своите  бенефициенти. Продукцията  им почти  не се  реализира, с изключение на разпродажби и благотворителни  базари. Възможността  на  тези, които  имат  степен  на  трудоспособност за  работа е  чрез  Бюрата  по труда.Те да се  регистрират  там, но живеят временно в СУПЦ и не  са  жители  на град Варна. Много са институционалните  проблеми/местожителство например/, поставени от  държавата пред  младите  хора от СУПЦ и  въобще. Шансовете  някой от  тях  да се реализира  на  пазара  на  труда  са  малки, но все пак  ги  има. Колкото  до обученията  по  компютри - всеки от СУПЦ вече  може да  се  справя  в интернет. Някои от младите хора имат  собствени  компютри. А Маринов ще  обучава  доброволно желаещи от СУПЦ, които  заявят желание през  новата учебна година. Оценявам  усърдието и упоритостта на   екипа по  проекта, въпреки  трудностите при  реализацията  на някои  от  събитията. Проблем  беше постигането на посещаемост на 100% в събитията по проекта.Проблемът идва  от там,  че  младите  хора от СУПЦ имат много свободно време,  а тези  от школите  в ОДК – никакво. Те  са  толкова  заети с учене,  че беше  трудно  да  ги  освобождаваме  от  училище. Да  не  говоря  за  това,  че  при  хората  с ментални  увреждания  е  необходимо  повтаряне, повтаряне, повтаряне. Да не  говорим  за тези, чието внимание поради заболяване  не  може  да  бъде  привлечено  за  повече  от 15 минути, какво  остава  за  работа  в  група. Въпреки това екипът  се  справи  с предизвикателството. Имахме  пълни  зали с млади  хора. Желанието  им  да  участват  беше  толкова  голямо,  че  проливните  дъждове  не можаха  да  спрат ентусиазма  им да  бъдат  и да участват  в събитията. След  заключителната  среща  по проекта Мими, която  беше  на  презентацията,  ми  каза: „Госпожо,  ако имате  друг проект – искам  да участвам,  да  ме  включите! Много  са  интересни  нещата, които правите”. А Асен  ме  попита” Госпожо, нали  ще  питаш  за  мен  за  работа?”. Димо ме  попита  „Къде  ще  ходим  това лято? Искаме на  лагер  да  ни  заведеш,  на друго  място!”… Проектът приключи. Те остават в СУПЦ  с многото  свободно време. Ние като екип  познаваме  техните  възможности и  сме  благодарни  на директора  на ОДК г-жа Монка Николова, която  кани  всички учащи  в СУПЦ да  се  включат  в дейностите на школите от направления  „изкуство”, „наука” и „спорт” от началото на новата  учебна 2013-2014 година. Тази  покана  ни  гарантира  устойчивост  на  връзките , които  споихме в рамките  на проект „Искам и  за мен  да има  бъдеще”. Колкото до въпросът  с транспорта – или  как  младите хора от СУПЦ да  бъдат  извеждани,  ние предлагаме  това  да  стане  чрез  социалната  дирекция  на Община Варна – да  бъдат отпуснати  средства, или безплатни  карти  за градския  транспорт на СУПЦ, за  да се  осъществят  и добрите  ни  намерения. Има  внесени  предложения  в съответните  дирекции. Другото е  въпрос  на желание от страна  на  бизнеса за да помага  при  реализацията  на някои от мечтите на младите хора от СУПЦ, свързани  с работа,  и готовността им  да  даряват -  за  лагер или  екскурзия  например. Най големият проблем, който всички   се  надяваме  да  бъде  решен е адекватна  държавна политика, осигуряваща  работни  места и социални асистенти  на хората със специални образователни потребности в България. Друг положителен  резултат е работата на отличниците от школа «Европейски мост» предпочетоха  да продължат  своето  образование  в страните  -членки  на ЕС, и  имат  идея  да  направят  клуб, в който  да бъдат  проводник  на  иновативни практики и неща, които  са  ги  впечатлили при  пребиваването им в  чужбина. Ето още един добър резултат  -  вестник МОСТ , в който  вие – пишещите  в Литературния  клуб «Касталия» разказвате  за проект «Искам и  за мен да им бъдеще» - практически  вие  сте реализирани  журналисти. От  името  на  всички  участници – преки, непреки и екипа по  реализацията  на проекта  благодаря  на Фондация  „Работилница за граждански инициативи”, която  ни  допусна  сред 14-те финансирани  организации по Програма за  детско  развитие „Дъга”, финансирана от Фондации „Оук“ и „Велукс”. Благодарение  на тях  ние  две  години опознавахме, обучавахме, развивахме, надграждахме, усъвършенствахме и  възпитавахме положителни нагласи между участниците в групите. Постигнахме толерантност между можещите и тези, които започнаха да се опитват да могат, търпимост и разбирателство между всички с различия. Много е важно и това, че те правят самооценка на постъпките и действията си и изказват благодарността си към всеки, който им е помогнал... Много от участниците  в проекта придобиха нови знания и практически умения, в зависимост от  различните  дейности, в които участваха. На екипа, който тези две  години  даде  всичко  от себе  си – идеи, желание, енергия, време и много любов  към  работата си, желая  успехи в ежедневието им, защото  това е  стимул  да продължат,  и много  нови възможности за реализация . Благодаря им  за всеотдайността. Желая  от сърце успех в обучението и начинанията на всички млади хора, които  участваха  в проекта. И за финал ще  цитирам  Асен, който  активно  участва  от началото  до  края  във  всички  дейности – „Не чакай  живота  да  те  бута. Ти  трябва  да  го  яхнеш“. Проектът „Искам и за мен да има бъдеще“ е подкрепен по Програма за  детско  развитие „Дъга”на Фондация „Работилница за граждански инициативи“, финансирана от Фондации „Оук“ и „Велукс”. Повече за програмата може да разберете на: http://www.wcif-bg.org/fonds.php?page=fonds&&page=fonds&&id=21&v=6