Един бенд, един звук
Какво е нужно за да възпиташ у едно дете от ромски произход, отглеждано от своите баба и дядо, чувство за отговорност и дисциплина. Как пълноценно да ангажираш свободното му време, така че да не тръгне по „лошия път“, както често казват по-възрастните. Какво е нужно за да спре с агресивното поведени и неоснователните претенции, проявили се в резултат от ниска самооценка и усещане за неравноспоставеност?
Отговор на всички тези въпроси намират от екипа на проекта на Сдружение за младежка заетост, Мирково, реализиран по програма „Дъга“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с финансовата помощ на Фондация „Велукс“. Проектът носи името „Един бенд, един звук“ и цели да приобщи деца и младежи от уязвими групи и популяризиране на училищния Марчинг бенд като средство за повишаване на дисциплината в училище. Човекът, който стои зад този проект е Тодор Цачев, или „Господина“, както го наричат неговите ученици. Освен преподавател по музика в СОУ „Паисий Хилендарски“, гр. Златица, той е и ръководител на Марчинг бенд „Маршируващи звезди“. В началото на 2015 г. в състава му има 60 инструменталисти и 20 деца участници в мажоретния състав. Със старта на проект „Един бенд, един звук“ към бенда се присъединяват 10 деца, отглеждани от разширено семейство, 5 деца системно проявяващи агресивно поведение и 10 деца от ромски произход.
Целта е чрез участието си в бенда децата да придобият и развият социални умения като отговорност към поетия ангажимент, дисциплина, работа в екип, бързо адаптиране, лоялност, креативност, коректност, организираност, сътрудничество, уважение към мнението на околните.
„Йерархичната структурата на един Марчинг бенд предполага именно това като умален модел на много организации и компании (ръководители-подчинени, старши-младши). Дава се възможност на децата от малки да се запознаят с общовалидните правила на работата в екип и конкретните отговорности, които трябва да поемат, когато са част от нещо общо. Интересното е, че въпреки високите изисквания, на децата им е интересно и с радост ги изпълняват. Това показва, че се чувстват комфортно, когато има правила, валидни за всички и всеки знае своите задължения и отговорности.“, споделя Тодор Цачев. Досега у нас не е използван училищен оркестър като инструмент за интеграция на ромските деца и приобщаване на такива с агресивно поведение. В проект „Един бенд, един звук“ приобщаването се извършва в среда с ясни правила, в която са равнопоставени с другите ученици.
„Опитът ни показва, че вродената музикалност и артистичност на ромите им помага да напреднат бързо в овладяването на музикален инструмент, което им дава самочувствие на успяващи. Еднаквите униформи и единния строй също допринасят за това да се чувстват равни с другите. От наблюденията ни през последните години установяваме, че агресивните деца в училище променят поведението си, когато постъпят в бенда. Харесва им да са част от нещо голямо, чувстват се значими и започват да споделят ценностите на отговорност и дисциплина.“, допълва Цачев.
Освен индивидуално обучение по музикален инструмент, групови репетиции и изяви на целия бенд, проектът предвижда създаване на видео програма за обучение по музика. Целта на първите седем видеоклипа е да запознае учениците с базисни понятия и техники в музиката. Останалите видеа ще показват как се свири на седем музикални инструмента.