Началото на учебната година. Близо 720 000 деца прекрачват училищния праг на 15 септември, от тях – над 66 000 за пръв път. Колко от тях обаче ще останат в класната стая за да продължат образованието си?
Броят на отпадналите от училище нараства тревожно. Според данни на Националния статистически институт от април 2015 г., за учебната 2014 – 2015, от училище са отпаднали 21 146 ученици. От всички тях, най-много са учениците между 5-ти и 8-ми клас – 8 132.
В тази история ще ви срещнем с хора, които дават всичко от себе си за да останат техните ученици в училище. А техните ученици – те имат различни истории. Ученици от различни етноси. Ученици, чиито родители ги карат да работят за да допълват семейния бюджет. Ученици, които стават родители. И такива, които не разбират преподавания материал, защото не знаят добре български. Но най-вече ученици, които не припознават училището като „свое“ място, защото в него не откриват нищо познато и близко до тях. Всичи тях ги обединява възможността да попаднат в горната статистика, възможността – да останат без бъдеще. А тя е твърде голяма.
„Не харесвам училището. Там е скучно и говорят неща, които не разбирам. Не харесвам децата от класа ми, с тях често се караме. Не знам защо трябва да идвам тук и постоянно да ме хокат, че нищо не разбирам. Вече шеста година ме мъчат с това. Чакам само да порасна – година, две най-много. Тогава нещата ще се промeнят. Стига само да не ме оженят или пък татко да ме вземе при себе си на работа. В чужбина.“
Подобни мисли вълнуват Асен – шестокласник от основно училище „Любен Каравелов“ в Пещера. Той е от ромски прозиход. Трудно се справя с българския език. Това е и причината да се затруднява при разбирането на преподадения материал в училище и да не може да общува пълноценно със съучениците си, а понякога и с учителите. В класа на Асен освен роми и българи, има и деца от турски произход. Никой от тях обаче не припознава училището като „свое“ място, не открива нещо познато. Никой, допреди една година, когато започва „Българското даскало“.
„В „Българско даскало“ е интересно и забавно. Танцуваме народни танци. Пеем, разказваме приказки и легенди. Ходим и на екскурзии. Научих повече за българските и турските празници и обичаи. Съучениците ми научиха за ромските. Аз им разказвах. Мисля, че те не са толкова лоши. Сега с тях си говорим често извън училище. Няма значение какво празнуваме – Ерделез, Гергьовден или Байрам. Важното е да ни е приятно и да сме заедно. Чувствам се добре, защото никой не ми се кара, че не разбирам какво ми преподават. Тази година продължавам да съм в „Българското даскало“.“
Всъщност „Българско даскало“ е СИП или извънкласно занимание, където учениците изучават бита и културата на трите етноса по интересен за тях самите начин. Неговата цел е да спомогне за по-добрата комуникация между учениците от различните етноси и да превърне училището в привлекателно за тях място, така че те да останат в класната стая.
„Децата сами пожелаха да участват в „Българско даскало“. Заедно решаваме какво да правим и къде да отидем.Проучвахме историята на града, бита на някогашното население, традициите и обичаите, издирвахме легенди, посещавахме исторически забележителности и децата с интерес се включваха във всички дейности.“, споделя г-жа Дафинка Самарджиева, главен учител в ОУ „Любен Каравелов“.
Наред с опознаването на различните етноси и техните традиции и обичаи, СИП „Българско даскало“ възпитава в толерантност, грижа към другия и заобикалящата ни среда.
„Всекидневно уча децата си на любов и грижа към човека до нас, към класната стая, към училището, към квартала, към природата, към всяко нещо, което ни заобикаля. Най-големият ми успех е, че учениците ми започнаха да разбират посланията ми. Тайната на успеха се крие в това – да провокираш любопитството на децата, да адаптираш материала към техния опит и да надграждаш камъче по камъче, докато изградиш стълбичка. Поколенията се променят, децата са различни и ти трябва да се пригодиш към тях, а не да изискваш да се превръщат в нещо, което не са.“, продължава г-жа Самарджиева.
Освен в училището в Пещера, СИП „Българско даскало“ има и в ОУ „Св. Климент Охридски“, с. Алеко Константиново, където също учат деца от различни етноси и имат сходна проблематика.
„СИП „Българско даскало“ е един от начините, чрез които целим да задържим в образователната система деца от уязвими групи, заплашени от отпадане от образователната система и последващо социално изключване. Целим и да създадем подкрепяща среда, да им вдъхнем увереност и самочувствие. Стремим се да изхождаме от интереса на децата, прилагаме интерактивни методи за обучение, даваме им възможност пълноправно и активно да участват в училищния живот и да вземат решения за дейности и въпроси, които ги касаят.“, обяснява Атанас Кузманов, изпълнителен директор на Фондация „КУЗМАНОВ“ и един от създателите на „Българско даскало“.
Постепенно учениците започват да припознават училището като „свое” място и чрез създадените след старта на „Българско даскало“ ученически парламенти. Там учениците вземат важни решения и участват активно в училищния живот. Заседанията им се провеждат веднъж месечно в присъствието на учител, който е техен ментор. В Парламентите учениците дискутират проблеми, предлагат решения, планират и организират различни събития: отбелязване на празниците на всички представени етноси в училището, благотворителни и доброволчески акции.
„Активните ученически парламенти дават възможност самите ученици да подкрепят свои връстници, заплашени от отпадане от образователната система и социално изключване, чрез редица училищни и местни инициативи. Така усилията на учителите да задържат даден ученик в училище се подкрепят и от учениците в ученическия парламент. При постигането на една обща цел, взаимодействието между ученици и учители става по-ефективно и пълноценно.“, продължава Атанас Кузманов.
Освен с децата, от „Българско даскало” работят съместно с и за техните родители. Ангажират ги в различни инициативи. Създали са клуб на родителя. Привличат ги и като членове на Училищното настоятелство. Мотивират ги да бъдат активна страна и да изискват най-доброто за децата си. За да станат част от живота на децата си, за да разбират техните чуствата, за да реагират адекватно в различни ситуации.
И най-вече за да чуват техните деца: „Клас стани!“ до края на обучението им.
„Българско даскало“ е проект на Фондация „Кузманов“, който се реализира по програма „Дъга“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с финансовата подкрепа на Фондация „Велукс“.
Автор: Мария Цекова
