Текстът, който ни изпрати Пепа Пенева, Фондация Open space, получи Първа награда в конкурса „Моят опит с програмите на ФРГИ“.

Всичко започна с една разходка в стария град през август 2013 г. Във Велики Преслав бяха пристигнали две момичета доброволки от Грузия и Италия, да помагат на екипа ни, току-що открил „Работилницата“ – място, за срещи и общуване между поколенията.

Разхождахме се из руините и разговаряхме за миналото, за днешните хора, за корените и вдъхновенията ни. С гордост споделяхме с гостите, колко велики времена са били тогава. Как писмеността (предимно превод на църковната) и летописите, вече на български език, са оставили памет за поколенията. Разглеждахме останките от двореца, Златната църква, водопреносната система (уникално за времето си съоръжение за отопление на помещенията), и някак неусетно стигнахме до изкуствата и майсторите - ювелири, шивашките работилници, мозайката и иконите. И тогава за пореден път се помислихме, че не правим достатъчно тази история да се чува и познава от хората. Малко с носталгия, и повече с гордост разбира се, беше изпълнена тази първа среща на момичетата с реалността в малкия град. Стъпка по стъпка ги въвеждахме в обстановката, срещи с хората и инфраструктурата, с техните нужди и желание за промяна, докато стигнахме до идеята „Работилницата“ във Велики Преслав да започне да преоткрива местните изкуства и традиции, и да създава пространства в града, където да ти е кеф да отидеш и още повече да си поканиш гостите.

Речено сторено! Започнахме срещи с местни хора, говорихме за проблемите, за нуждите, какво липсва в града ни? Навсякъде се чуваха проблеми и оплаквания, липса на работа, лоши пътища и нищо, което да те зарадва и осмисли деня ти. Опитахме се да провокираме, и попитахме „Защо тротоарите пред къщите са толкова обрасли в треволяци? И това ли трябва да е грижа на Общината и кмета? Някой друг да почисти квадрат – квадрат и половина пространство пред собствената ни порта?“ Разбира се, че за много хора този въпрос бе меко казано стряскащ, но постепенно във времето намерихме хора, които се съгласиха с нас: че всички сме абдикирали от задълженията си и чакаме някой друг да поправи нещата, сякаш някой друг да живее живота ни!

Намерихме съмишленици, хора и няколко идеи, върху които решихме да започнем работа. Като начало искахме да „изтупаме“ праха от едно прекрасно изкуство – декоративната мозайка и да привлечем хората да правят нещо с ръцете си и докато това им се случва – да разговарят и търсят решения на проблемите си. От години работим с този модел и сме проверили в практиката, как ангажирани в правене-то, споделяме и намираме себе си. Нямаме претенциите да сме измислили нещо ново, просто сме преоткрили за себе си, потенциала на старите „седянки“, когато ръкоделието и сладките приказки са сплотявали хората.

Идеята ни бе подкрепена от ФРГИ и финансирана по програма „Живо наследство“. Запретнахме ръкави и през зимните месеци поработихме из архивите. Търсихме информация, образци и модели на декоративната мозайка и как се е развивала във времето. Намерихме над 78 образци на това изкуство и, разбира се за приноса на Преславската школа по времето на Симеон (893 – 927 г.). По повод намерената керамична икона на Св.Теодор Стратилат, изкуствоведите казват, че „в това изкуство се съчетават чертите на провинциализма с изискаността на официалното византийско изкуство“, но са и категорични, че „преславската рисувана керамика има свой собствен стил, отличаващ се от стила на всички художествени центрове през Х в.“. Нямаше как да не изпитаме гордост! Перифразираме думите на Вазов – „И ний сме дали нещо на света“ (отнася се за буквите), но ви молим да бъдете снизходителни и да приемете тази реплика и за мозайката!

Думите на Вазов някак от самосебе си се загнездиха в главите ни, и спонтанно ни предизвикаха да ги изработим от парчета керамика. Петя Мод и Калин Къров – местни майстори, която от години, украсяват дворове, къщи и пространства с различни детайли, направиха списък на нужните материали и с група желаещи, се захванаха да изработят надписа.

Екипът на Археологическия музей в Преслав – наш партньор в проучванията, се зарадва на идеята и отреди специално място за надписа в парковата си открита зона.

Следващите елементи, които искахме да запечатаме бяха:

- Преславската шевица. Може би малко хора знаят за дървото на живота и останалите символи, вплитани в орнаментите. Моделът, който изработихме ще се монтира (до дни) на входа на Карталовата къща – автентична стара къща, която си заслужава да посетите идвайки във Велики Преслав.

- Мозайка от дървени букви на кирилица и глаголица, които ще бъдат монтирани в 3D постамент в градския парк,

- „Масата“, която вече се ползва и радва местните хора с цветовете и шарките си,

- но особено сме горди с труда на най-малките (в ателието за 8 – 10 годишни деца), които заедно с доброволката ни от Грузия, направиха табела за входа на „Работилницата“ в щура коминация от хартиени релефи.

Публиката ни определено е изненадана. Идват и се снимат с изработените детайли, а за нас това е не само добре свършена работа, но и начин да привлечем за малко светлината към Велики Преслав и района. Сега ни предстои по-отговорната задача: как да продължим и развиваме средата си? Показахме, че можем, но най-вече че всичко зависи от нас и сърцата ни.

Фондация „Опън Спейс“

Проект „Мозайката – не само история“,

с подкрепата на Фондация „Работилница за граждански инициативи“

по Програма „Живо наследство“

с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“