Сдружение „Кубера"  е една от двете организации финансирани и по двата кръга на фонд "Толерантност" на ФРГИ за проекта си Онлайн центъра за независима помощ на жертви на дискриминация. В рамките на второто финансиране от Работилницата, Сдружение „Кубера" започна проучване, за да установи дали разпоредбата на чл.3, ал.1, изречения второ и трето от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, разкрива съмнения за непряка дискриминация по пол. По-долу споделяме с вас досегашните резултати от това проучване. Инициативата започна по повод на оплакване от жена, която като собственик на фирма години наред се е самоосигурявала за болест и майчинство върху суми, по-високи от минималния осигурителен доход – 1000 лева месечно. Но, когато миналата година родила дете и поискала изплащане на полагащите й се обезщетения, органите на РУСО предписали да подаде коригираща декларация образец 1, за да намали осигурителния си доход от 1000 лева до минималния размер за месеците, за които авансовите вноски са внесени с няколкодневни закъснения. В резултат на обжалването на това предписание, тя месеци наред не е получила нито стотинка от полагащото й се обезщетение за майчинство. До това положение се е стигнало въз основа на влезлите в сила от 01.01.2010г. промени в разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите, според които ако лицето внесе авансовите вноски за риска общо заболяване и майчинство върху по-голям осигурителен доход, но допусне закъснение, без значение колко дълго е то, осигурителният доход за този месец се счита за намален до минималния. Във връзка с този конкретен случай бе направен преглед на нормативната уредба и съдебната практика по прилагането й. Оказва се, че не става въпрос за изолиран или единичен случай. Самоосигуряващите се лица за фонд „Общо заболяване и майчинство", които внасят осигуровки върху по-голям размер от минималния осигурителен доход, може да изпитат сериозни затруднения при получаването на обезщетения за болест или майчинство, ако са закъснели дори и с един ден след крайния срок за внасяне на авансовите осигуровки. При подобна ситуация обезщетенията се изчисляват на база минималния осигурителен доход за месеците, в които вноските са внесени след 10-то число, въпреки наличието и на други законови възможности за санкциониране за това закъснение – лихви за закъснение и глоби. Това на практика води до по-ниски по размер обезщетения, въпреки че осигуровките са внесени върху по-висок осигурителен доход. От друга страна обжалванетоп о административен или съдебен ред може да доведе до лишаване на осигуреното лице от така нужното му обезщетение за времето на обжалването. Издирената по тази тема съдебна практика сочи, че в повечето случаи засегнатите от разпоредбата на чл.3, ал.1, изречения второ и трето от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите са жени. Те са внасяли осигуровки върху по-високи суми, но в някои от месеците са имали закъснение от няколко дни, което налага коригиране на осигурителния доход до минимума и има за последица по-ниски по размер обезщетения. Не е много ясно какво би се случило, ако самоосигуряващото се лице внесе в срок само вноските за фонд „Общо заболяване и майчинство" върху избрания от него по-висок осигурителен доход, а закъснее с внасянето на авансовите вноски за другите фондове като пенсии и здравно осигуряване. Вноските за болест и майчинство са 3,5% от избрания осигурителен доход. При положение, че същите са внесени в срок върху по-висок осигурителен доход, въпреки забавянето на вноските за другите осигурителни фондове,изглежда самоосигуряващият не би бил санкциониран с намаляне до минимум на осигурителния доход. Поне така следва от действащата нормативна уредба, но не е сигурно дали на практика е възможно да работи по този начин. За да се предпазят от намаляне на избрания по-висок осигурителен доход, препоръчително е самоосигуряващите се, ако изпитват финансови затруднения, първо и приоритетно в срок до 10-то число на месеца да заплащат авансовите вноски за болест и майчинство (например 35 лева при избран осигурителен доход от 1000 лева), вместо да го сторят със закъснение, наред с вноските за други социално-осигурителни фондове. С цел да се провери дали тази разпоредба от Наредбата води до значително ощетяване на жени в сравнение с мъжете е поискан достъп до обществена информация от НАП и НОИ за статистически данни по пол. След получаването й тя ще бъде анализирана. Ако от нея се установява, че на практика тази норма работи в ущърб на повече жени и ги поставя в по-неизгодна позиция в сравнение с мъжете, Сдружение „Кубера" възнамерява, в изпълнение на проекта, да поиска отмяната по съдебен ред на чл.3, ал.1, изречения второ и трето от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите заради нарушаване на забраната за непряка дискриминация по пол. За целите на инициативата е нужна повече информация за подобни случаи, появили се на практика. Хората, които са се занимавали или се чувстват ощетени от подобни случаи, могат да споделят подробна информация в секция „Онлайн консултация" на интернет страницата на сдружението http://antidiscriminationhelpcenter.eu/ Проект „Онлайн център за независима помощ на жертви на дискриминация" се осъществява с помощта на Фондация „Работилница за граждански инициативи" по фонд „Толерантност" с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа