Албина Гълъбова, текст От 6 години се занимавам с доброволчество, член съм на „Българското дружество за защита на птиците“. За да си доброволец трябва да имаш нагласата да помагаш, да си активен без да очакваш нищо. Преди около две години станах част и от фондация "Арете". Там срещнах страхотни младежи и да им бъда полезна с опит и знания за мен е истинско удоволствие. Най-обикновена софийска сутрин – препълнено метро, пусти улици и още неотворени магазини. Намирам хотела и решавам да не се разхождам повече, а да вляза и да видя какво ме чака в следващите два дни. Посреща ме приятен господин, който любезно ми предлага да изчакам организатора на срещата-семинар във фоайето. За да не губя цял час в безсмислено оглеждане на хотелския интериор, изваждам своя най-добър начин за запълване на време – книга. Вечерта бях приключила една глава и започвам друга. Попадам на следната история: В един син град, където всичко било синьо, под едно синьо дърво, върху синя морава си почивал син мъж, целият облечен в синьо. Синият мъж се размърдал, отворил сините си очи и погледнал към синьото небе. Изведнъж видял, че край него лежи зелен мъж, облечен в зелено. Вие пък какво правите тук? - попитал учудено синият мъж. Аз ли? Избягах от друга приказка, защото там ми беше скучно. Замислих се дали аз не бях този зелен човек, избягал от предишната приказка. Преди да започнеш някакво начинание, винаги имаш очаквания – добри, лоши или никакви. Заради забързаното си ежедневие през последните дни преди срещата, не се бях замисляла какво очаквам, какво ще се случи, как ли ще бъда приета и т.н. Реших до последно да не мисля и да се пусна по вълните на новото и различното. Продължих да чета, докато не пристигнаха и първите доброволци. Всички усмихнати, приветливи... Нещо ми подсказваше, че не съм сбъркала мястото си, но все пак едно досадно птиченце бе кацнало на рамото ми и опяваше за несигурността, непредвидимостта и изненадата. Реших да не му позволявам да ми развали деня и с леко движение на ръката го отпратих. „Приятно ми е. Боцко“. - чух в цялата шумотевица да казва усмихнато момче на моята възраст. Не помня имена, но точно това затворих в кутията си от спомени, може би заради лъчезарните игриви очи, подсказващи закачлива и добродушна душа. Вече бе време срещата да започва и всички участници се събрахме в голямата конферентна зала на хотела. Около тридесет човека – все млади, енергични, всеки с мисията си да промени света. Аз обаче продължавах да НЕ се чувствам неудобно сред тях. Няколко енергизиращи игри разведриха още спящите физиономии и ни помогнаха да „счупим ледовете“. Не закъсня и сериозната работа – упражнения върху презентиране и работа в екип – едни от ключовите компетенции, които всеки кандидат за пазара на труда трябва да притежава и да владее добре. Няма да крия възхитата си, когато чувах как всеки е запознат до болка с проблемите на хората около себе си – дали в регионален или в национален аспект. А най-силно впечатление ми направи това, че не просто се говори за тези проблеми „като по книга“, заучено и претенциозно, напротив – хората горяха за идеята как да променят обстановката около себе си и как да дадат шанс следващите поколения да не изпитват трудностите, които стоят пред тях в момента. Колкото обаче игри да се изиграят, няма по-добър начин за опознаване от общуването на трапеза. Беше станало време за обяд и точно там на предпоследната маса отляво в дъното на ресторанта, мнението ми, че всички различия между хората, са само в главите ни и в нашите умове, се потвърди – свежи и атрактивни, в разцвета на желанието си да променят света, готови за приятни преживявания и приключения – точно хората, от които на този етап от живота си, се нуждаех. За първи път виждах толкова много мои връстници, които са истински впечатлени от идеята да се развиват, амбицирани да вървят напред и връщайки се там, откъдето са тръгнали, един ден да кажат - „Здравейте, деца! И аз бях като вас, но едни хора ми помогнаха да открия потенциала си, да повярвам в него и да го разгърна пред обществото. И ето ме сега тук – постигнал мечтите си!“ Някои нямаме богати родители, които да ни изстрелят в света на успехите, нямаме влиятелни познати, които да се погрижат за реализацията ни, но пък имаме себе си, а това е най-ценно. Раждаме се с магическа пръчица, но трябва да мине време, докато се научим, как да я използваме. Нужно е сами да се справим с предизвикателството, но понякога трябва и някой да ни помогне. Открием ли вълшебната пръчка, означава, че сме намерили потенциала си, най-силната си страна, своето „Арете“. Сякаш когато се родим, представляваме парче глина. И колкото повече хора срещаме, толкова повече тази глина придобива по-благородна форма и ние израстваме като личности. Затова и срещите с хора от различен етнос, религия, националност, култура и език обогатяват човека все повече. Няма смисъл от допълнително разделение, щом всички сме хора. Та нали, когато се порежеш, кръвта, която тече от ръката ти, е същата като на твоя приятел ром, турчин или италианец? Тогава каква е разликата между вас? Или всичко се дължи на насадените предразсъдъци през поколенията? И каква полза от тях, при положение, че в тялото ни кипи елексирът на новото, а умът ни има нужда от отваряне към различното? Толкова много сме се приспособили към думата „различен“, че не можем да опишем някого или нещо, ако не я назовем. А кому е нужна тя, щом разлика няма в личностите и единственото правилно определение е „хора“? Опитваме се всячески да изтъкнем своята идентичност само като се сравним с Другия, а не чрез най-важното – нашите действия и мисли. Искаме да бъдем забелязани и оригинални, а нищо не правим по въпроса освен да се изтъкваме сами себе си. Това ли е начинът за растеж и промяна към по-добро? Не мисля. Но както и да е – аз вярвам, че точно моето поколение ще промени общоприетото мислене и ще счупи костеливата обвивка на обществото, изградена от ненужни правила, модели и симулирано „добро държание“. Именно тази промяна видях при първата среща на доброволците от младежката мрежа на фондация „Арете“. Важно е всеки да повярва във възможностите си и не просто с думи да обяснява какво трябва и не трябва да се направи, а да се съсредоточи върху действието и осъществяването на идеите и целите, които е поставил пред себе си.