В края на месец ноември Институт „Отворено общество“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ организира конференция в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България. Темата бе „Речта на омразата и ролята на гражданското общество“, а Илияна Николова, Изпълнителен директор на ФРГИ бе модератор на два от панелите в конференцията. „Езикът на омразата е много разпространен в българското общество, при това в най-тежката си форма – тази, която насърчава насилие и създава усещане за заплаха у малцинствата“. Това каза Иванка Иванова, директор на Правна програма в Институт „Отворено общество“ – София по време на конференцията „Речта на омразата и ролята на гражданското общество“. Според данните от национално представително проучване на Института, цитирани от г-жа Иванова, основните малцинства, които са обект на езика на омразата, са ромите, етническите турци и сексуалните малцинства. Данните от изследването показват, че огромна част от анкетираните асоциират думата „политик“ с думата „престъпник“. Според Иванова това представлява огромен проблем, защото водачеството на кампании, насочени към ограничаване на речта на омразата, трябва да разчитат на хора, които ще излязат от политическите среди и ще кажат: „Това говорене е лошо, то води до насилие и ние не одобряваме такова говорене“. „Ние обаче не виждаме в момента такова водачество и това е най-сериозният проблем, пред който сме изправени“, каза тя. (Още от презентацията на Иванка Иванова пред конференцията можете да намерите тук. Пълен текст на доклада "Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България" можете да изтеглите от тук.) Анкетираните в изследването български граждани твърдят, че основната медия на речта на омразата е телевизията , а основни „говорители“ с реч на омразата са политиците. Според председателя на Съвета за електронни медии Георги Лозанов обаче „в големите медии, като собствен журналистически глас, няма реч на омразата“. Според него „големият проблем е дали говорители, които хипотетично могат да ползват реч на омразата, да бъдат допускани до публичната среда“. Лозанов потвърди, че политиците са носители на това негативно говорене и че трябва да се помисли дали имунитетът на политици, отговорни за враждебна реч, не трябва да бъде отнеман. Темата за отговорността на медиите – печатни и електронни - беше една от най-застъпените в рамките на конференцията. Специално внимание на нея отделиха Габриела Чех, представител на Facebook за Централна и Източна Европа, Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет (вижте неговата презентация), Марко Марков от ЛГБТ организация "Действие“, Диян Данков от Сдружение „Асоциация Интегро” (неговата презентация може да намерите тук). Нетолерантността има и друго измерение: за 10 години в България има осъдени едва шестима души за подбуждане към омраза, дискриминация и насилие. „Това става на фона на масово подбуждане към подобни прояви – и от парламентарната трибуна, и от ефира на електронните медии“. Това заяви Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. Кънев се позова на данни на БХК, изнесени малко преди това от Даниела Фъртунова, старши юрист в БХК. (Статистическата информация, която обобщава данните на прокуратурата, НСлС и МВР за задържани и осъдени лица по чл. 162 и чл. 164 от НК можете да намерите тук). На този фон Юрате Гузевичуте от Института за наблюдение на човешките права във Вилнюс представи опита на Литва в борбата с речта на омразата в нейната страна (презентацията на Гузевичуте можете да намерите тук). Неправителствените организации в Европа са един от инструментите, които могат да противодействат на речта на омразата, констатираха участниците в конференцията. Специално внимание на потенциала на НПО в това отношение отделиха в своите презентации Патриция Бранделеро от Офиса на Финансовия механизъм на ЕИП, Брюксел, Мара Джорджеску, съветник в Дирекция „Демократично гражданство и участие“ на Съвета на Европа, Карл Милър, Директор изследвания в Центъра за анализ на социалните медии „Демос“, Лондон, Маргрет Стейнарсдотир от Исландския център за права на човека в Рейкявик, Йонус Мухамади от Форум за бежанците – Гърция, Александър Несторов от Движение за език без омраза и др. Мениджърът на Програмата за подкрепа на НПО в България Елица Маркова пък разясни как темата за противодействие на речта на омразата ще бъде засегната в рамките на втория конкурс за набиране на проектни предложения в рамките на Програмата. Конкурсът ще стартира през януари 2014 г. Негативните тенденции, свързани с разпространението на речта на омразата в обществото бяха споделени и от г-жа Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието. Същевременно обаче тя изтъкна, че „езикът на омразата не е български патент“ и че „българският народ е доказал през годините своята толерантност“. „Речта на омразата има ясно трансгранично и транснационално измерение. Омразата не трябва да получава убежище в нито едно кътче на ЕС и по тази причина ние трябва да се справим с престъпленията, породени от омраза, с последователни и съгласувани действия в цяла Европа“, заяви Джон Келок от Агенцията на Европейския съюз за основните права. Конференцията „Речта на омразата и ролята на гражданското общество“ се проведе в рамките на Втората годишна среща на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП.