Ситуацията с Катуница продължава да ескалира, разгарят се протести и безредици в цялата страна, разменят се мнения, обиди и удари в интернет и в реалното пространство. Избрахме два, според нас изключително точни анализа на ситуацията. Първият анализ представя мнението на поета и публицист Бойко Ламбовски, публикувано във в. Сега. В него той засяга и темата за дарителството в България, тема, по която ФРГИ винаги е имала активна позиция – как е абсолютно неприемливо полицията да получава дарения, дори и от подсъдими или престъпници, как хора са принуждавани да „даряват” като откуп за собствения си и този на жена си живот. Втората статия е на д-р Антонина Желязкова, историк и социален антрополог,  директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, представител на гражданския сектор и е публикувана във в. Труд Царят. На БГ прехода. Киро. Катуница влезе в националния фокус и едва ли ще излезе до изборите, пък и след това. Не е случайно. Дори името е показателно (вероятно идва от катун). Поради имитационния характер на повечето държавни, политически и културни построения в страната ни историческият преход от тоталитаризъм към демокрация също се извърши на кестерме, патриархално-баджанашки нрави формират всяка скрита картинка и преобладават при вземането на важни решения. Изборите отчасти се купуват, отчасти манипулират, институциите се корумпират от който може да си го позволи, законът е повратлив лост в ръцете на по-силния. Да наречем това катунизация. (Катуница е минимодел на родината.) Там, в самата Катуница, живее очевидно често прекрачващ закона (досегашните му деяния го показват), но повратлив, манипулативен местен туз. С многобройното си семейство. Това, че е циганин, в случая не е важно. Той се е оправял относително добре в тоталитарно време, а при демокрацията процъфтява. Огромни къщи, многоброен и скъп автопарк, демонстративно поведение тип "аз мога всичко". Всъщност Цар Киро е лицето на голяма част от замогналите се през прехода. Какъв точно национален продукт произведоха тези люде, та забогатяха, докато маса инженери, учители, селяни и артисти се гмурнаха и излязоха от прехода като попарени от водопадите на перманентната криза, трудно можем да кажем. Защото не се вижда. Но стана така. И докато богатият житейски опит и досегът с не особено жалостива правоохранителна система (Киро е бил в Белене) все пак прави боса по-предпазлив и умело мимикриращ при нужда, то внуците му са друга опера. Те са израснали в ситуация на всепозволеност, развили са наглост и надменност, жадуват трескаво нови удоволствия, изпитват всекидневна потребност да демонстрират мощ и благосъстояние... Те са получили пари, но не и подходящо образование; ползват най-модерните продукти на съвременната цивилизация, но добродетели като хуманизъм, толерантност, зачитане на чуждото достойнство и дори екологични, ако щете, познания (същностни ценности за този вид цивилизация) съвсем естествено смятат за празна работа. Не е празна работа да смачкаш враговете си, да платиш там, където трябва, за да не важат писаните правила за тебе. Така е правил Цар Киро, явно е преуспял. Този урок очевидно добре е преподал и на домочадието си. Защо иначе отведнъж като ужилена тръгна да го разследва прокуратурата? Че извинете, ако това състояние е натрупано незаконно, къде дремаха комисии като бившата Кушлева? Ако не си е плащал данъците, къде бяха данъчните служби? Ако лимузините на Цар-Кировите внуци препускат из населено място с по 120, къде е КАТ, къде е полицията? Мен например ме глобяват и за 10 километра над позволеното... Ако са верни приказките за изнасилвания, за дрога и проституция, къде са делата, къде са присъдите? Не ме убеждавайте, че една власт не може лесно да респектира всеки бос, при това с напълно законни средства. Може и още как. Понякога го прави по политически или лични причини с учудващо безпардонна лекота. Пък около Цар Киро си трае, гледа настрани, свирука "моята полиция ме пази", разсейва се... Всъщност такава горе-долу е властта в Голямата Катуница - България. Тя се сеща за реакция едва когато обезвереното население тръгне на митинги и саморазправа. Към такива инициативи на населението, особено преди избори, всяка власт е извънредно чувствителна. Но защо е така - въпрос с понижена трудност. Очевидно си е плащал г-н Рашков и очевидно са кусали от ръката му - и чиновници, и полицаи, и политици. Един полицейски началник от Пловдив дори заяви, че ако Цар Киро е правил дарения на полицията, той самият не вижда в това нищо лошо. Такова изказване е показателно. Подобни дарения приличат на онези пари за небезизвестната фондация, които постъпиха при нея, защото един с отрязани пръсти бе принуден да ги направи, за да спаси живота си и този на жена си. Който не съзира в това парадокс и морален недъг на обществото, явно също е увреден от катунишкия синдром на родината. Ако правиш дарение за полицията, може ли да си цар в своята република Катуница, без да те е грижа за другите закони? Май да. Но ако пък не е виновен Цар Киро? Щото вината се доказва, все пак, с присъда, нали така. Защо се почесваше полицията, докато му палят къщите? И трижди виновен да е, няма полиция в света, която безучастно гледа как се обръщат коли и се палят къщи. Дори да са на Цар Киро, на Дракула, на Дарт Вейдър... Не е работа на тълпата на раздава правосъдие. Така става само когато нещата в една държава не са в ред. Пък който вика: "Циганите на сапун, турците под ножа", трябва да лежи в затвора. За разпалване на расова и междуетническа вражда. Не се шегувам. Това също е част от най-важните опори на съвременната цивилизация. Ако претендираш, че си част от нея, и викаш така, значи не си част от нея. Само че тези скандирания и настроения станаха част от нашия преход. В който бандитът става политик, свинарят става цар, царят става крупен лесничей, феновете стават лумпени, а патриотите - фашисти. Болна работа. Бойко Ламбовски, в. Сега Виждаме не инцидент, а цяла разрушителна тенденция Това, което се случва в Катуница съвсем не е инцидент, нито е изолиран случай, а е разрушителна тенденция, която системно се развива от институционалното бездействие през последните двайсет години. Сблъсъците там не могат да се разглежда извън общия политически контекст в България. Горчивата истина е, че в страната вече няма политически форум и дебат, в това число и за съвместното съжителство. Има квазиполитика. Нямаме политически водачи на нацията, а имаме параполитици. Това подменя същността на обществените очаквания, надеждите на гражданското общество. Вече няколко предизборни месеца не чуваме да се споделят идеи, перспективи, интересни визии за икономиката, за външната и вътрешната политика, а обществото е ангажирано единствено с дребнаво интригантство и взаимно омаскаряване. Българската политика е еманация на жълтите медии и взаимно си дават живот. Нито една смислена идея не е изговорена до момента, а вече е късно, защото предизборният диалог е натъпкан дълбоко в клоаката и излизане няма. Там някъде (в клоаката) се ситуира и напълно безпардонното експлоатиране на междуетническите и междурелигиозните отношения в България. През последните години никой от политиците не смята за необходимо да внесе ред в проблемните полета между християни и мюсюлмани, между ромите и всички останали общности, нито да предложи работещи практики за реалната интеграция на малцинствата. Защото целият самозван политически елит в България има полза от това унизително статукво - да употребява в покупко-продажби гласовете или бунта на малцинствата и религиозните общности, а също и на ултралевите/десните представители на мнозинството. Ако се стигне до сериозен конфликт - толкова по-добре, за да се упражнят с оправдание недемократични похвати и политики. А в суматохата да се спечели или укрепи власт, да се разграбят нови национални и европейски ресурси. Политическата класа е толкова сляпо егоистична, че дори не размишлява върху опасностите в перспектива от подобни конфликти, които рано или късно ще унищожат и нея. Напрежението винаги започва като политическо подстрекателство или извличане на изборни ползи. В България има безброй много причини за социално отчаяние и безнадежност - масова бедност, абсолютен срив на здравеопазването и усещане за обреченост, падение на образованието, учените не разполагат със средства, за да правят наука, поетите умират без здравна помощ, интелектуалци тънат в мизерия и събират помежду си левчета, за да се подкрепят, селяните мизерстват във феодални порядки. Основното е, че са засегнати всички социални групи, разбира се, без мутрите новобогаташи, крадците на едро, корумпираните политици и правораздавателния елит. В подобни моменти, казвам го като историк и социален антрополог, най-ефективно е за квазиполитическия модел на България да пренасочи гнева към малцинствата, към другите религии, към различните или въобще да подмени същинските проблеми с квазипроблеми (квази - като тях самите). Границите много лесно се размиват и политическите грешки или злоупотреби се преливат в междуетнически и междурелигиозни вражди, понякога с фатални последици. Подобни “погреби” като Катуница има в цялата страна, защото 20 години проблемите не се решаваха, нямаше адекватни политики, а през това време социалните и културните дистанции се превърнаха в непреодолима пропаст. Сред ромите има вече второ-трето и четвърто поколение без образование и без никакъв шанс на пазара на труда, престъпността главоломно нараства. Негативните и расистките нагласи спрямо ромите са ударили тавана - няма къде повече. Едновременно с това политическите партии развратиха бедните и социално маргинализираните, като ги научиха на търговията с изборни гласове. Напълно покварената политическа и правораздавателна система в България даде живот на етнически и религиозни чудовища, за да я обслужват. Самозвани ромски царе и гето лидери, предимно лихвари, са пълновластни господари в селища и квартали на територията на цялата страна. Цар Киро, както и преобладаващата част от неговата фамилия много отдавна би трябвало да излежават присъди в затвора за най-широк спектър от закононарушения - от производство на алкохол менте до търговия с жени и деца. Но са навън, защото държат финансови ресурси и работни места, сиреч пълновластно притежават гласовете на стотици и хиляди, за да ги търгуват, а и да плащат кеш на политици, полицаи и съдии. На много по-невидимо, но не по-малко неморално ниво е феодализацията на регионите с преобладаващо мюсюлманско население - там нещата не са така оголени, както при ромите, но хората са изцяло зависими от местните партийни върхушки и кметове -те държат водата, пътищата, работните места, достъпа до ресурси, до социални и здравни помощи. Не съществува подобно нещо като “тайна на вота”, ако смееш да гласуваш за опонента, ще бъдеш наказан още на другия ден след изборите. Този проблем не е само етнически, а се е развил до общонационално заболяване - нима Братя Галеви не владеят като крепостни селяни цялото население на Дупнишко чрез страх или привилегии. Адекватната политика би била да се въздаде правосъдие - да се отнемат всички привилегии на местните феодали, да бъдат осъдени престъпниците, да позволят на хората да се еманципират и да гласуват, да живеят и да развиват бизнеса си свободно. Това обаче изглежда неосъществимо в настоящия момент в България. Д-р Антонина Желязкова, в. Труд