Елеонора Гаджева, текст Забавно, щастие, красиво, възможности, инициативност, достъпност, партньорство, идея, развитие, надграждане... Цветни думи изписани в рамка, част от изводите на Даниела Колева и Надя Денева, оценители по програма „Дъга“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Преди да разкажат за работата си с участниците в програмата, ви предлагам обобщена информация за нея. Това е първата програма на ФРГИ, насочена директно към деца и е с продължителност от 3 години. Благодарение на програма „Дъга“ са подкрепени  1176 деца и младежи в страната, 196 родители. 181 професионалиста, работещи с деца и доброволци и са включени над 1600 непреки участници между, които отново деца, родители и различни специалисти. Започнахме с рамката, в която са изписани основните думи, присъствали във всеки разговор с участниците в програма „Дъга“. Ако отново очертаем рамка свързана с грижите за деца у нас, къде би била програмата? Даниела Колева: Програма „Дъга“ трябва да е в сърцевината на работата с деца. От една страна е радостно, че има програма, която запълва голяма дупка в нашето общество. От друга страна е тъжно, че трябва да има външно финансиране и програми, по теми толкова важни за детското развитие. Начина, по който се случват процесите в България са с фокус върху децата в риск, а не върху детското развитие, това според мен е сбъркано. Надя Денева: В България изцяло отстъства сектора на превенция. Всички говорят за превенция, но какво точно е, никой не знае. Аз съм социален работник от дълго време и за първи път разбрах, какво реално е работа по превенция при срещите ми по програма „Дъга“. Видях хора и организации, които са развили невероятна чувствителност към истинските проблеми на децата и търсят най-добрите решения за тях. Цялата останала система работи, тогава когато проблемът вече се е превърнал в криза. Тази програма има огромен принос в решаването на проблеми, преди те да са се превърнали в криза. Защо у нас не се работи върху превенцията? Даниела Колева: Когато започна да се говори за реформа в благоустрояването на децата, фокусът беше върху децата в риск. Това насочи реформата върху конкретни деца, а не върху всички. Според мен в последните години има разбиране, че трябва да се работи върху превенцията, но като че ли това става повече в гражданския сектор. Признава се от институциите, но не се обръща в конкретни действия. Надя Денева: У нас има много нерешени проблеми свързани със социалните услуги като цяло. Всичко, което наричаме социални услуги е свързано с остарялото разбиране на  институциите и то е - покрив, сграда, специализиран персонал, а трябва да е точно обратното. Социалните работници, трябва да са „съблечени“ от всички тези изисквания и критерии на институциите, които им дават сигурност и власт, и да отидат да работят директно с децата, на терен. Обобщено, трябва да се стигне до ново разбиране на социалните услуги, да се акцентира върху директната работа с деца, а не върху писане на методики, практики и т.н. Затова и връзката между НПО и държавните институции не работи, защото е базирана на остарели практики. А програми като „Дъга“ могат да станат основа за писане на нови и работещи практики. Има ли желание да се пусне мост между държавата и НПО сектора? Даниела Колева: Трябва да може да се обменя информация, да се говори за промяна в политиките, да се споделя опит. Друг е въпросът дали институциите са готови да се вслушат в думите на гражданския сектор. Това, че се отправят препоръки и има желание нещата да се променят, не води до конкретни резултати. В същото време има остър глад между самите организации за учене едни от други. За споделяне на практики, на информация, на конкретни продукти... и това е нещо положително. Надя Денева: В момента на полето наречено превенция се срещат няколко сектора – образование, здравеопазване, социални услуги и там трябва да се случи тази връзка. Но тези институции  не си взаимодействат, те не работят заедно. Всеки работи в собствената си нива и няма връзка с останалите. Създава се дублираща реалност, какво имам предвид. Ако трябва, да се получи малко добавяне от образование или здравеопазване, колегите няма да решат, че трябва да отидат в автентичното място – училище или здравна служба, а ще си назначат медицинска сестра, като част от персонала или ще си наемат педагог, което отново откъсва потребителя на услугата от реалността. И когато попиташ институциите, защо това е така, те казват, че създават защитена среда, защото конкретните хора нещо не могат да се справят в реалния свят. Това е огромната заблуда, вместо да направим услугите – училище, лекар, жилище, достъпни за всеки, ние продължаваме да правим дублираща реалност. Това отново изважда от контекста, хората, които трябва да са част от обществото и не се ли реши това, всяко друго усилие може само да маскира и замазва проблемите. Трудно ли е да се отговори на очакванията на децата? Даниела Колева: Много е трудно, ако се гледа на децата като на обект, а не като на личности. Затова говорим, че програма „Дъга“ е ефективна и в посока развитие на детското участие. Защото, за да знаеш нещо за децата трябва да питаш децата, да ги включиш, да чуеш тяхното мнение. Да разбереш дали това наистина отговоря на интересите им, а не просто да се правят едни неща, защото според някой те са важни. Както се казва в английската поговорка „Можеш да заведеш коня до реката, но не можеш насила да го накараш да пие вода“. Може да имаш най-прекрасната идея, но ако не си попитал децата дали имат нужда от нея, нищо няма да се получи. Срещите ни с хората, участници в програмата, обратната връзка от децата показва, че това се е случило по един много естествен начин. Надя Денева: Програма „Дъга“ успява да улови спецификите на мястото и да работи върху тях, затова мисля, че тя е достатъчно адаптивна към конкретните проблеми. Много е важно за тази програма да използва средата на децата, да не ги отделя, да не ги изважда от контекста. За мен голямата тема е да използваме правилните ресурси и определения в правилната ситуация. Да е ясно какво е детско развитие, да разбираме какви са проблемите на развитието и как да ги решаваме по най-правилния начин. „Дъга“ е един светъл лъч в това отношение, който се надявам все повече да огрява. Можем ли да говорим за устойчивост и конкретно въздействие на програмата? Надя Денева: Със сигурност има голямо въздействие и върху организациите, и върху получателите, и върху цялата общност. Това, което видях в няколкото места, които посетих надминава всичко, което изобщо се прави у нас. Така, че на фона на малкото средства, които се отпускат, направеното е невероятно ефективно. В същото време са малко донорските програми, които отпускат средства за по-общо решаване на проблеми. Повече се инвестира в конкретно решаване на вече възникнала криза. В другите държави е точно обратно - големите средства, които се отпускат са за превенция. В България ситуацията е като да пълниш бутилка с фуния обърната наобратно, ефектът е нулев. По отношение на устойчивостта на програмата, мога да кажа, че почти навсякъде имаше нови идеи за развитие, благодарение на проектите по програмата. Например в Тръстеник след края на програмата бяха решили, че трябва да се работи и с родителите и проблемите в къщи. В Паталеница също излизат от рамките на програмата и започват да работят по нови идеи. В Кюстендил имат желание да създадат фонд за подкрепа на младежи, които искат да учат в София,но нямат възможност да финансират обучението си. Това не са само идеи за нов проект, а идеи за мобилизиране на местната общност, това е промяна в нагласите. Даниела Колева: До голяма степен всичко зависи от хората, които инициират проекти и предложената идея. За радост програмата не гледа толкова показателите, не толкова схематичния поглед върху нещата, а идеята и добрата реализация. Ако трябва да обобщя ще кажа, че това е една изключително позитивна програма. Нямаше нито един участник, който да каже нещо негативно, затова и всички думи, които те изписаха след края на разговорите и срещите показва техните емоции. Това беше много хубаво усещане и се надявам това добро да продължи да се мултиплицира чрез програмата. Благодаря за тази възможност! Толкова е вдъхновяващо! Виждам хора, които не са от "нашата" сфера, отворили врати и сърца за "нашите" деца, постигнали невероятни резултати...“ Надя Денева