Любомира Петева, текст Някога броях пясък. Песъчинка по песъчинка. И го чистех, както мама едно време чистеше ориз. Чаках вълните, за да се скрия под тях, за да остана за малко без въздух, и после да се преродя. Днес, когато затварям очи, има много вълни и много пясък. От онези, същите, които съм броила и които съм чакала. За мен това е Варна. Един прекрасен град, в който израснах. Парфюм от водорасли, сънища с вкус на приятелства, музика от вятър. Есенна Варна. Когато скачах в купчината листа, събрани пред детската площадка и се чувствах толкова свободна. Варна е свобода. Варна е дълги разстояния от вкъщи до училище. Разстояния, изпълнени с разговори с шофьорите на автобусите и контрольорите. Толкова обичах, когато не ми стигаше времето и все ги гонех, те просто ме изчакваха, защото знаеха, че иначе ще закъснея за училище. Варна е необяснимите познанства. Варна е големи междучасия, в които закусваш баничка. И те е страх да не ти я вземат чайките от ръцете. Варна е зелено училище на пролет. Варна е мама, която ме чака след часовете, за да ме заведе на буната и да ядем рибка. Варна е сестрите ми, които събота и неделя споделят дните си с мен и с морето. Варна е висок нос, който говори с корабите. Или може би един паднал ресторант. Варна е мирис на липи, понякога на люляк… Варна е изпопадали кестени в края на август. Варна е нетърпението да се събудиш, за да излезеш навън и да играеш до късно на улицата. Варна е понякога дъжд, който те топли. Варна е сладки пуканки и едно дебело куче. Варна е големи баири, по които се пързаляш с чувал през зимата. Варна е гимназия с традиции. Варна са балоните на първи юни. И сирените на втори. Варна е първа любов. Варна е приятелство. Варна съм аз, която се разхожда по рокля в центъра на града, и всички ми се усмихват. Варна е коктейл на пясъка. Варна е театър. Варна е литература. Варна е Морска градина. Варна…  е най-красивото име! Варна е гарата, където татко ме чака понякога да се завърна. Варна е чувството, че светът е мой! Варна е нещо, което липсва ужасно много, когато си далеч. Варна е онова вълнение в очите, което хората, далеч от морето, никога не биха разбрали. Днес кой ли брои пясък и кой ли чака вълни? Никой днес не се чувства свободен. В момента Варна гори. Но тя е символ. Символ на толкова много неща… че не би могла да изчезне. Не би могла да стане на пепел. Защото Варна е единствена! Tекстът на Любомира Петева е отличен с първа награда в литературен конкурс "Градът през моя поглед". Настоящият конкурс стана възможен благодарение на помощта на проект "Младежка банка-Варна", по програма "Младежка банка" към Фондация "Обществен дарителски фонд за Варна", с финансовата подкрепа на Фондация "Работилница за граждански инициативи".