Предлагаме ви есето, с което Габриела Илиева от Видин спечели първо място в конкурса за есе на тема: "Моят опит с програмите на ФРГИ". Габриела е ученичка от 10 клас в ГПЧЕ ”Йордан Радичков”, което участва в програма "Знания за успех" на ФРГИ и SAP Labs България. Всеки човек има своя пътека, която трябва да извърви. Предначертан път, чрез който трябва да опознае себе си и да поеме отговорност. Хубаво е, че има програми, които ни насърчават да правим точно това. Аз съм човек, който обича да изразява мнението си. Според мен няма човек, който да няма мнение. Просто има хора, които смятат, че тяхното е излишно. А с този начин на мислене не би се стигнало до никъде. Голяма част от българите остават нечути, а това не е правилно. Радвам се, че съществуват подобни програми. Колкото и смешно да прозвучи, моето мнение е, че те ни помагат да създадем диалог с цел опознаване помежду си в една неформална и често различна комуникативна среда. Именно те ни дават възможност да се ориентираме към това, в което наистина ще се чувстваме добре. Най-трудният път, който ние хората извървяваме е пътят към себе си. Благодарение на един проект в училище на тема „Моят жизнен проект”, който бе част от модула „Гражданско образование„ на проекта „ Библиотеката – училищен информациоен център„ финансиран от ФРГИ, успях да науча неща за себе си, за които не се бях замисляла. Никога преди този проект, не ми беше минавало през ума какво искам от живота си. Не можех да отговоря на повечето от въпросите, на които отговора се очакваше да бъде моето лично мнение. Изненадах се, когато установих колко много не знам за себе си. При прочитането на въпроса „Кой е пътят за постигането на моите цели?” бях стъписана. Та аз дори нямах поставени цели, а да не говорим за пътищата към тяхното постигане.. Такива пътища до онзи момент не съществуваха в мислите ми. Замислих се доста задълбочено. Отне ми наистина много време, но накрая успях да открия отговорите на своите въпроси. И смея да твърдя, че сега се чувствам много по-добре. От програмите можем да научим много, стига да се включим с интерес и разбиране. Аз подходих с любопитство към този училищен проект и научих много, най-вече за себе си. А има ли нещо по важно от това? След този проект имам по-ясен план за своето развитие. Искам да постигна нещо значимо в живота си и вече имам стимул да го направя. Вярвам, че бъдещето ми ще бъде светло, защото първо трябва да опознаеш себе си преди да поемеш път към напълно непознатото! Може дори да не ми повярвате, но аз се чувствам наистина добре от факта, че научих толкова за себе си. Друго важно нещо е да знаем правата си. Трябва да ги защитаваме, когато е необходимо и да не позволяваме на никого да се подиграва с тях. Правата седят в основата на всичко. Смятам, че голяма част от нас, децата, не познават правата си. Благодарение на тези програми ние научаваме много повече. Учим се да изразяваме мнение и да помагаме, което също седи в основата на обществото. Трябва да се ценим един друг и да се уважаваме помежду си. Искам да благодаря за всяка една дадена ми възможност да изразя своето мнение , независимо дали участвам в проект, програма или каквото и да било. Аз съм просто дете и искрено се радвам за всеки един даден ми шанс да покажа, че и аз съм някой.