Продължаваме с публикуването на серия статии от броя на списание "Политики" на фондация "Отворено общество" посветен на проблемите на ромите, тяхното социално, икономическо и образователно положение в българското общество. Представяме ви анализа на Мария Методиева. Невидимият провал Ромите в България ежедневно се сблъскват с предразсъдъци, дискриминация и социално изключване, което прави невъзможно постигането на устойчив растеж на най-многобройната етническа група в страната. В този смисъл интеграцията на ромите е предизвикателство, пред което е изправено цялото българско общество. Какво се случва 20 години след прехода в България и как се промени ситуацията на най-маргинализираната обществена група в България? Отговорите на тези въпроси в повечето случаи са различни. Страната като цяло бележи икономически просперитет, но липсва съществено развитие в сферата на етническата интеграция, особено в условията на икономическата и финансова криза, обхванала Европа през последните две години. Тя се отрази най-негативно върху най-ниско образованата и неквалифицирана работна ръка – ромите. В допълнение към това, сложният политически контекст и активното присъствие на крайнодесни политически формации, чийто фокус основно е лансиране на тезата за "България на българите", допринасят за изостряне на публичното говорене по отношение на интеграционния процес от една страна, а от друга води до колебливи стъпки и решения от страна на правителството. През годините бяха приети различни стратегически документи, целящи постигането на равнопоставеност и интегрираност на ромите в българското общество. Според експерти броят на документите надвишава 100. Стартът беше даден през 1999 г. с приемането на Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество. Този документ беше приветстван от международната общност, гражданския сектор и самите роми. Основните направления в него са насочени към подобряване на здравния и социален статус на ромите, условията им на живот, подобряване на образователните постижения и изравняване на техния достъп до публични услуги. През следващите години бяха полагани усилия за актуализация и изпълнение на заложените цели, но в крайна сметка различните правителства намираха поводи за непълноценното прилагане на Програмата. Последната й актуализация бе изпълнена през май 2010г. с акцент върху въвеждането на механизми за управление и мониторинг на изпълняваните дейности. Различните правителства изработиха и приеха няколко стратегии, свързани с изпълнение на приоритетите на Рамковата програма. Тези стратегически документи обаче в по-голямата си част са лишени от операционализация и финансова подкрепа и към момента не постигат очакваните резултати. "Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства" от 2005г. е пример в това отношение. Поради невъзможността да се осигури навременно и продължително лечение на нуждаещите се, смъртността в турската и особено в ромската група настъпва много по-рано, отколкото при останалото население. При лицата от ромски и турски произход леталитетът при заболявания като инфаркт, инсулт, пневмония или при злокачествено заболяване, е по-висок. По-къса е средната продължителност на живота на лицата от двете големи етнически общности. По-висока е общата и детската смъртност. Делът на най-възрастните - хората над 60 години в ромската общност е около 4 пъти по-нисък. По данни на Факт Маркетинг (2004г.) 68 % от ромските домакинства са с хронично болен; 58 % нямат достъп до стоматологична помощ; 55 % посочват, че затрудненият достъп до лекари поради отдалеченост представлява опасност за тяхното здраве, като жителите на селата много по-често определят отдалечеността на лекарската помощ като рисков фактор; 46 % от лицата от ромски произход не са здравно осигурени. Според данните на Институт "Отворено общество" и Световна банка от 2011г. всяко второ домакинство пести от разходите си за лекарства, а 13% от самоосигуряващите се роми са прекратили плащането на здравните си осигуровки, като за останалата част от обществото този процент е съществено по–нисък – 3%. Поради липсата на средства на 29% от ромите им се налага да отлагат посещенията си при лекар, когато са болни, а 30% от тях изобщо не посещават профилактични прегледи. Детската смъртност при ромите до края на първата година запазва високите си нива от началото на прехода и според експерти (Илона Томова) тя е 25 на 1000 за общността. Националният план за действие по заетостта през 2011г., приет с решение на Министерски съвет за ограничаване на безработицата е документ, който цели да постигне целите и приоритетите на Стратегията на ЕС Европа 2020, а именно ограничаване на безработицата, мобилизиране на всички възможности за осигуряване на заетост и продължаването на инвестирането в човешките ресурси. Основна цел 5 на тази Програма е намаляване на броя на живеещите в бедност. Този документ адресира проблемите на безработицата в България, но за съжаление липсват дейности, които да адресират спецификите на етническите групи и по специално ромите, които основно заемат нишата на нискоквалифицираната работна ръка. Търсенето на работна ръка през 2010г. намалява според информацията в Програмата. Нещо повече - намаленият финансов ресурс на държавата за инвестиция в програми за субсидирана заетост води до задълбочаване на безработицата, особено сред ромската общност. Според данни на Институт "Отворено общество" и Световна банка от 2011 година делът на ромите, които живеят под линията на бедността е 37%, като средно за страната това е 20.9%. Поради кризата се наблюдава намалено потребление на основни публични услуги като вода и ток. Сред ромите това са 76%, като делът на останалата част от българското общество, засегнато от кризата също е достатъчно висок – 44%. 30% от ромите пропускат хранения поради липсата на достатъчно средства. За сравнение останалите респонденти, споделящи същото, е едва 7%. Общата икономическа ситуация в България за обикновения човек според 58.3% от анкетираните роми много се е влошила. На същото мнение са също и съществена част от останалите респонденти: 35.2%. Данните от проучването на Институт "Отворено общество" и Световна банка през последните две години от започването на кризата показват, че ромите са изключително зависими от получаването на социални помощи. Процентът на ромите, които са бенефициенти на програмите на Министерство на труда и социалната политика през 2008 са били 17%, а през 2011 - 20.2%. Друга подкрепа, която ромите получават, е за отглеждане на дете до 18 години. 57.5% от ромите са се възползвали от това през 2008г., а през 2011г. този процент не се променя съществено – 55.8%. Що се отнася до образованието - едно от основните направления, считано за основополагащо за постигането на пълноправна интеграция на ромите - ситуацията също е тревожна. Една трета от ромските домакинства намаляват разходите за джобни средства за учениците в училище. 27% от ромите през 2010г. са намалили разходите за образование. 6% от ромските родители отлагат или не записват своите деца на детска градина поради липсата на достатъчно средства за посрещане на разходите, свързани с ранното детско развитие. В допълнение към това 2% от ромските респонденти споделят, че са отписали своите деца от училище основно по тази причина. Инвестицията в образованието е от съществено значение, предвид на това, че то е основна предпоставка за постигането на интеграция на пазара на труда на по-късен етап. Но, както се оказва, кризата и мерките, които различните правителства предприемат до този момент за насърчаване включването на деца и ученици от ромски произход в образователната система се нуждаят от допълнителна финансова и обществена подкрепа. Трябва да се отбележи обаче, че инициативите на гражданските организации, подкрепени от частни донори все повече се превръщат в добри практики в различните направления като здравни и трудови медиатори. За съжаление тези практики са ограничени във времето като финансова подкрепа и устойчивост, а усилията на различните правителства за подкрепа на интеграционния процес към този момент са недостатъчни. Капсулирането на ромската тема в кръга на социалната политика, която в момента е лишена от финансова подкрепа поради недостатъчния публичен ресурс, води до изостряне на общественото мнение и в повечето случаи - до увеличение на социалните дистанции между различните етнически групи. В този смисъл е нужна промяна на обществената нагласа и подкрепа за мерки, насочени към насърчаване на интеграцията на етническите малцинства в България. Това трябва да се случи чрез включването им във всички национални програми и инструменти, свързани с икономическия просперитет и растеж на страната. Необходима е промяна на политическия контекст за подобряване на социално-икономическото състояние на ромите, които продължават ежедневно да се сблъскват с предразсъдъци, дискриминация и социално изключване. Това прави невъзможно постигането на устойчив и включващ растеж. Интеграцията на ромите е предизвикателство, пред което е изправено цялото българско общество, но с активното включване на ромите като субект и обект на различните национални стратегически документи може да бъде поставено началото на ефективен и прозрачен процес на приобщаването на най-многобройната етническа група в страната. Мария Методиева, списание Политики брой 04/11