„Подкрепяме инициативните” – това е мотото на Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Постоянно търсим начини да оказваме подкрепа на личности и общности, които искат да подобрят живота си и понякога се нуждаят от съвсем малко помощ, за да го постигнат. ФРГИ с финансовата помощ на фондация „Чарлз Стюарт Мот” съдейства за учредяването и институционалното развитие на обществените фондации в България. По-долу публикуваме откъс от интервю на в-к „24 часа” със социалния антрополог Харалан Александров, в което той посочва обществените фондации като начин общностите да се справят сами с проблемите си и да разчитат единствено и само на държавата за развитието си. ... Има ли алтернатива? Разбира се, тя никога не е изчезвала. През всичките тези години българите в голямата си част не спряха да работят, да създават блага, да образоват децата си, да спазват законите и да се надяват на по-добро. Просто отказаха да се примирят и да се затрият, може би напук на самозабравилите се елити и провалените лидери. Така в ежедневна борба за оцеляване се зароди алтернативен икономически елит – предприемчиви, трудолюбиви и упорити хора, все повече от които стигат до прозрението, че семейното им благополучие не е възможно извън общността. В последните месеци изследвах т.нар. обществени фондации в Лом, Стара, Загора и Ямбол, създадени от точно такива активни хора с местни дарения и подкрепата на фондация „Чарлз Стюарт Мот” и Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Установихме оптимистична тенденция – десетки хора проявяват щедрост насред кризата, като даряват за най-различни общностни каузи. Спрели са да мърморят и да се чудят как държавата ще ни оправи, огледали са се, видели са другите смислени и заможни хора наоколо, събрали са се, очертали са приоритетите на своя град и са се запретнали да търсят решения. Без шумен пиар и разточителни благотворителни кампании намират начин да споделят собствените си постижения, умения и предприемачески талант със своите съграждани. Тъкмо тази щедрост е разграничителната линия между псевдоелита и истинските лидери. Получават ли подкрепа от властта? Да, в рамките на ограничените ресурси. За разлика от други това правителство откликва позитивно на локалните инициативи. Все повече с тях се ангажира и местното самоуправление. И може би това е хубавото на краха на надеждите и фантазиите, че ще бъдем спасени отвън и наведнъж. Бате Бойко беше последната голяма надежда за спасение, и видяхме на какво е способен – открива магистрали и спортни зали човекът, толкова може, толкова прави. Идеята, че важните решения ще дойдат отгоре, от държавата очевидно е несъстоятелна в период на криза. Добрата новина е, че все повече хора осъзнават това и започват да очертават границите между държавната политика, частната инициатива и общностното действие. Това е гаранцията, че в бъдеще ще си върнем нашите отчуждени общности и че няма да допуснем младите хора да се маргинализират, да освирепеят и да подивеят. „Елитът на прехода е по-граблив от английските вандали”, интервю на Мила Гешакова, в-к „24 часа”, 7 септември 2011