Ние от ФРГИ твърдо застъпваме позицията, че дарителството в полза на държавата е абсолютно неприемливо. Такава практика не съществува и не е толерирана в нито една друга държава на света. В контекста на продължаващите скандали с даренията към МВР, решихме да публикуваме статията на журналиста Росен Босев от в. „Капитал”, която анализира проблема, проследява взетите мерки и тяхната (не)ефективност. Най-краткият преразказ на историята с даренията на МВР би звучал така: - В началото на лятото съвсем случайно стана ясно, че през първите три месеца на 2011 г. МВР е получило два пъти повече пари от спонсори, отколкото за цялата минала година. - Преди някой да беше успял да даде смислен отговор на въпроса какво налага министерството с най-големия бюджет в държавата да има донори, вестниците"Сега" и "Дневник" разкриха, че сред дарителите има разследвани, осъждани и/или издирвани бизнесмени.  - В юлския си доклад ЕК в пряк текст каза, че не е хубаво МВР да има дарители, защото това поставя под въпрос неговата независимост. При представянето на доклада, говорителят на комисията Марк Грей акцентира  върху тази констатация - След доклада премиерът Бойко Борисов заяви, че "спира даренията за МВР", а нуждите ще бъдат наваксани от бюджета. После вътрешният министър Цветан Цветанов уточни, че ще има изключения. - Малко след това Сметната палата публикува свой доклад, от който разбрахме, че МВР не само взима пари от спонсори, но не може да ги усвоява. Одитният орган дори завери с особено мнение отчета на МВР заради множеството неточности и пропуски в него. - Явно усетил колебанията на българското правителство, говорителят на ЕКМарк Грей отново трябваше да припомни, че  "всяко дарение на МВР е неприемливо". - Тази седмица Цветан Цветанов издаде заповед, с която прекрати договорите за спонсорство, освен тези от държавни институции, фирми и общини. Слага ли обаче край на тази мъчителна за всички история издадената от вътрешния министър заповед? Ще прекрати ли вредната практика? Дава ли тя дава отговор на всички морални и етични въпроси, свързани с донорите на полицията? Разсейва ли съмненията за преференциално третиране? Категорично - не. Истината е, че привидният край на скандала със спонсорираното МВР извади на бял свят много повече проблеми, отколкото решения. Ще спрат ли даренията? Издадената от Цветан Цветанов заповед със сигурност няма да спре порочната практика, а просто ще я направи още по-непрозрачна. Според разпореждането на вътрешния министър дарения могат да се получават от общини, държавни учреждения и фирми, в които държавата има 100% участие. Договорите за спонсорство ще се вписват в публичен регистър. Общините и днес са сред основните дарители на МВР, а както казахме по-горе, няма особена логика в това. Местната власт и без това има проблеми с бюджетите си и не става ясно как формира излишък, че да дарява на полицията. С последните изменения в Закона за МВР общините получиха възможност да създават и собствена полиция, което съвсем убива смисъла от това да прехвърлят финансов ресурс към вътрешното министерство. Ако след промените има засилена дарителска активност от общините към полицията, това ще означава, че вероятно частните дружества са пренасочили даренията си към местната власт, която от своя страна дарява на МВР.Същият резултат може да се получи и ако средствата формално се дават на някоя държавна фирма (МВР е собственик на няколко дружества). Или, казано по друг начин - така се стига до заобикаляне на правилата - със законни средства се постига незаконна цел. Бедата обаче е, че информацията за истинските дарители ще остане скрита, защото МВР ще отбележи в иначе публичния си регистър, че спонсорът е общината Х или У.  Управлява ли добре парите си МВР? Скандалът с даренията даде още аргументи за един от най-сериозните проблеми на МВР - лошото управление на бюджета. Вътрешното министерство получава огромна сума от бюджета, която обаче потъва в изключително нереформираната му структура. Вероятно по тази причина министърът на финансите Симеон Дянков каза тази седмица, че парите от сектора със сигурност са много и трябва да бъдат пренасочени към други звена като култура и образование. Преди няколко месеца проучване на "Отворено общество" показа, че бюджетът на вътрешното министерство се управлява изключително неадекватно. Капиталовите разходи са силно занижени, а в същото време се отделят огромни суми за издръжката на много персонал.  Некадърното управление ражда абсурдни реалности във вътрешното министерство да има щат за автомонтьори и свиневъди. Незнайно защо МВР е собственик в няколко търговски дружества, които пък от своя страна са сред основните дарители. На практика излиза, че вместо да оптимизира бюджета си, министерството предпочита да попълва дупките в него с дарения. Не по-обясним е фактът и че сред дарителите на МВР има и множество бюджетни институции - общини, министерства, агенции, съдилища, прокуратури. Това също е знак, че тези структури на властта не могат да управляват добре парите си. Най-малкото защото генерират излишък за дарения. Има ли максимална публичност по въпроса? Един от основните проблеми в скандала с даренията е, че ръководството на МВР така и не намери за необходимо да покаже публично цялата информация за тях. Цветан Цветанов каза, че събирането на средства е практика от много години и че дарителите ще бъдат публикувани на сайта на МВР. На фона на тази заявка вътрешното министерство накара журналистите, поискали информация за това кои са дарителите, да обикалят цялата страна, за да събират данните дирекция по дирекция и служба по служба. МВР не даде информация и кой е започнал практиката с даренията, колко пари са били събирани през годините и кои са били донорите. Защото, ако проблемът изглежда неморален днес, това не означава, че е бил по-морален в миналото. Ще има ли последствия за съмнителните дарения? От публикуваните от "Дневник" и "Сега" списъци с дарители разбираме, че МВР е получавало средства от фирми, които са свързани с разследвани и осъдени хора, което е забранено от наредба на самото МВР. Цветан Цветанов направи опит да тълкува закона, като обясни (в случая с осъдения за данъчни измами Христо Ковачки), че самият бизнесмен не бил в управлението на фирмата, а само негов едноличен собственик и затова няма никакъв проблем. Фактът, че собственикът сам избира кой да управлява дружеството, естествено не беше коментиран. МВР освен това не направи анализ на получените дарения или поне на тези, които със сигурност бяха на ръба на закона (Ковачки отново). Не се притесни от факта, че сред най-големите дарители има например фирми, които търгуват с акцизни стоки и самото МВР може да попадне в ситуация да ги разследва, а в ГДБОП има отдел, който се бори с контрабандата. Сред донорите имаше застрахователни компании, които работят тясно с МВР - например по издирването на откраднати автомобили. Или пък фирмите, които се занимават с хазарт - област, в която полицията показва засилена активност. Практиката да се събират пари от частни фирми показва също така и нездрава симбиоза между местната полиция и бизнес. От отговорите на някои от запитаните компании в провинцията стана ясно, че те са давали на МВР просто защото това е бил единственият начин да получават закрила. Ако това не е чиста форма на пасивен рекет, то със сигурност е в пряко нарушение на принцип за равно третиране. Обществото не разбра кой полицейски началник, кога и от кого е допуснал получаването на дадено дарение, защо дарителят е решил да даде точно на тази служба, бил ли е обект на разработка или разследване и т.н. Отказът на МВР да направи анализ поне на даренията, които будят силни съмнения за обективността на полицейските служби, минира осветяването на скритите взаимоотношения на полицията с околния свят.   Така ли е в Европа? Тази седмица "Дойче веле" разкри, че даренията в Германия са регулирани с наредба, а преди да бъде подписан договор за спонсорство, то е инспектирано от специална комисия, която проверява за наличието на конфликт на интереси. По данни на "Дойче веле" общата стойност, която федералното министерство в Германия е получило за последните две години, не надхвърля 2 милиона евро, които обаче са отишли за справяне с последиците от земетресението в Хаити. За същият период полицията в Германия е получила едва 38 хил. евро.   Росен Босев www.kapital.bg