Олимпия Тенева-Николова, текст Сдружение «Приятели на хора в неравностойно положение» Преди време, докато работехме над документацията свързана с проект, един от нас погледна купищата документи с несметните повторения в тях и въздъхна: «Всичко това би могло да се каже само с няколко думи: Така животът на тези хора ще стане малко по-лек». Уви, твърде често неправителствените организации, финансиращи различни проекти у нас, подхождат към тях чисто формално и имат изумителни критерии за «допустимостта» на една или друга идея. Но това не е всичко. Ако спечелиш проекта, тръгваш по един трънлив път, осеян с препятствия, възражения, уточнения, рязане на средства, допълнителни условия и непризнати разходи. Плюс многобройни безсмислени срещи. А като се стигне до отчета ... е за това дори не ми се говори. Всичко това може да бъде заменено с общуване по електронната поща. Затова останах приятно изненадана от екипа на Фондация «Работилница за граждански инициативи» с неговия широко скроен мироглед и готовността да ползва технологиите на 21 век. Нашата организация, «Приятели на хора в неравностойно положение», се стреми да облекчи съдбата на хората с психични проблеми. Целта ни е да извадим тези хора от изолацията и да им вдъхнем увереност в собствените сили и възможности. Създаденото от нас ателие по фотография е специално избран подход, в който чрез изразните средства на изкуството хората с психични заболявания имат възможност от една страна да покажат своята гледна точка, а от друга да повдигнат завесата и да повишат чувствителността на българското общество към хората в това положение. Основният проблем на всички програми е в това, че когато те приключат, става почти невъзможно да се осигури допълнително финансиране. Така отпада възможността за постигане на мултиплициращ ефект, тъй като никъде не можеш да кандидатстваш с идея, която вече е печелила проект. Големите НПО сякаш се интересуват повече от разнообразие и бройка на идеите, а не от трайните резултати. Учудващо, но точно този недостатък отсъства в работата на ФРГИ. Тази организация се интересува преди всичко от дълбочината на идеята, от нейната реална приложимост и резултатите, които ще бъдат постигнати. По този начин ФРГИ се превърна за нас в спасителната ръка, благодарение на която успяхме да надградим постигнатото с хората в неравностойно положение, да затвърдим техните знания и да им вдъхнем тъй нужната за тях увереност – вярата, че някой мисли за тях. Вярата, че могат със собствени сили да направят нещо значимо. Фондацията ни помогна да осъществим идеята «Пътуваща фотоизложба», при което отново се изненадах – помощта беше не само на хартия, те споделиха с нас не само финансите си, но и своите контакти, като това ни позволи да реализираме максимално целта на проекта. Другият проект, по който работихме с екипа на ФРГИ, беше свързан отново с фотографията. Благодарение на тяхната подкрепа хората довършиха обзавеждането на фотографския си клуб и получиха практически умения не само да правят, но и да обработват дигитално своите снимки. Майсторството им в тази област се разви изненадващо силно и се оказа, че хората с психични проблеми често притежават удивително оригинални творчески способности. Макар обикновенно да се полага накрая да бъдат поднасяни благодарности и хвалебствия, аз бих искала вместо това да кажа: «Не се успокоявайте! Бъдете все тъй отворени за добрите идеи и не се скъпете на готовност да подадете ръка!»