В България се говори за дарителство често. Обикновено, когато се опитваме да запълваме дупки в една или друга сфера, най-често здравна или социална. Често се говори за дарителството и около Коледа.
Това за което не се говори е каузите за които се дарява. И защо или как един дарител избира каузата, за която да дари.
„Къде и как даряваме има сериозно морално значение. Някои каузи са по-добри и засалужават повече подкрепа от други. Трябва да е ясно какъв е ефектът на една благотворителна организация, и съобразно този ефект, организациите трябвя да бъдат класирани ...” - това заяви наскоро Мартин Брук, Директор на Ню Филантропи Кепитал, Великобритания.
Идеята е нова и най-важното противоречи на досегашната концепция за първостепенността на волята на дарителя.
Не бих искала да взема страна по потенциалния спор, но мисля, че в България има една друга тема, която произтича от дарителството и волята на дарителя и тя е обучението на потенциалните дарители. Какво имам предвид:
Дарителите би трябвало да имат разбиране за това, къде свършва ангажиментът на държавата и къде започва подкрепата на дарителите; да са наясно за политическите, държавни и дарителските ресурси и съответно възможностите им да решават проблеми.
Данъчните преференции (ако има такива) би трябвало да очертават приоритетни области на подкрепа, дефинирани законодателно от държавата, но не и да създават дискриминация между отделни, вече определени като важни области или да поставят в привилигировано положение държавни структури, (фондове), където дарението се прави в полза на дъжавата на практика.. Какво визирам – трите нива на данъчни облекчения – 10% за НПО, регистрирани в обществена полза, 15% за дарения за култура и 50% за трите държавни фонда – За трансплантации, за Ин витро и за Лечение на деца.
Да разбират дарителството като философия и това, че представителите на държавните институции не правят дарения с ресурсите на държавата. Тоест даренията са частен ресурс, независимо дали на отделна компания или отделен гражданин.
Даренията се правят от лични средства, стоки, услуги или време.
Дарителите би трябвало да имат разбиране за това дали подкрепят „развитието” и помагат за решаването на даден проблем или за запазване на статуквото. Тук неминуемо трябва да дам христоматийния за България пример за подкрепа на домовете за деца и инвестциите в самите деца или пък работа за превенция на изоставянето.
Повече може да прочетете тук:
http://www.philanthropycapital.org/downloads/pdf/Morality%20of%20charity%20FINAL%20for%20web.pdf
