„СкайНет“ е името на отбора по роботика към СУ „Иван Вазов“, Вършец. В него участват Росица и Венислав от 7 клас, Дейвид, Бенджамин и Петър от 9 клас, Тереза, Радослав и Елина от 10 клас. Ментори на отбора са г-жа Радка Костадинова и г-н Венцислав Стаменов.
Повече за участието в програмата, за забавните умения, за спазването на сроковете и изпълнението на мисиите, четете в интервюто с г-жа Костадинова.
Г-жо Костадинова, защо решихте да станете ментор по програма „Роботика за България“?
Впечатлявали са ме представяния на ученици, които са конструирали роботи. Но до малките градчета и училища, роботиката трудно достига или изобщо не достига. Като цяло в училищата роботиката е дефицит. А желанието на учениците да се занимават с роботиката е огромно.
Мотивира ме и предизвикателството: да бъда в час с новите технологии, да приложа знанията си за конструиране, експеримент и проектни дейности. Да изградим напълно нова група от ученици с различни интереси, но с еднакво желание да правят роботика.
Какви са ползите за Вас от участието Ви в програмата?
Научих много нови неща. Интересно беше програмирането на робота с този визуален език. Заедно с учениците направихме любопитни изследвания и получихме изненадващи резултати.
Но преди всичко – успях да изградя отбор от група ученици. Открих нови черти от характера на учениците, все пак сме от различни страни на класическото обучение. И винаги се радвам, когато ги опознавам при такова общуване и работа, възхищавах се на тяхното постоянство, упоритост, конструктивност, желание за работа, идеи, емоции и чувство за хумор.
А какви са ползите за учениците?
Учениците се научиха да обработват и анализират голям обем информация. Първото предизвикателство за тях беше конструирането на робота. С нас – двамата ментори учениците изгледаха сериозен брой материали в YouTube за различни модели на роботи. Голям обем информация обработиха и при работата на проекта за осветлението в Космоса. Експериментираха и обработваха информация. И се научиха да правят обобщения и изводи. Не на последно място и да описват и представят своята разработка. Научиха се да програмират робота, да коригират движенията му според различните мисии. Научиха се на бързина на работа при добавяне на представките за различните мисии в играта, научиха се да коригират грешките си. Роботиката ги научи да мислят, да внимават, да взимат решения. Научиха се да се изслушват и да чуват мнението на съотборниците си. Научиха се да работят в нов екип.
Разкажете ни забавна случка от Вашата работа с отбора.
Винаги при работа се забавлявахме, забавно беше когато под ръководството на колегата по ИТ започнахме да се обучаваме да програмираме робота. Всеки ученик трябваше да програмира робота за определена мисия в рамките на определено занятие. Нямаха търпение кой ще е следващият. А тези, които вече бяха програмирали – нямаха търпение да дадат съветите си. Интересно и забавно беше посещението на Завода за роботика – Милара в гр. Пловдив. Там научиха доста за механиката на роботите и видяха различни типове роботи.
Забавно беше при подготовката за състезанието засичането на времето и заснимането на мисиите при подготовка на състезанието. Член на екипа се качваше на стол и снимаше от високо, за да хване цялото игрално поле. Може би случката със закупуването на съвременните източници на осветление, когато бяха закупили и лампи за автомобилни фарове…Нямаше как да изследваме тези лампи. Много се смяхме тогава.
Според Вас какви проблеми решава програма „Роботика за България“?
От една страна липсата на сериозно обучение по механика, в часовете по физика. Как учениците ще конструират робот, като нямат представа за различни движения и за причините за тях. Учениците не познават различните сензори, принципът на тяхното действие, но в хода на работата се научават да боравят с тях. Ето това е важен проблем, който с работата по програмата се решава. Вторият проблем е теоретичното обучение. Бегло се споменава в учебниците приложението на отделните знания, поради ограниченото учебно време по физика. Никакви практически и конструкторски умения не се изграждат в учениците. Това е най-важният принос на програмата: учениците учат чрез правене, учат се да конструират и да задвижват робота. Защото до качествено знание се достига чрез откривателство, чрез извършване на експеримент, чрез анализиране и изводи от работата на този експеримент.
Ако искате и вие да бъдете ментор на училищен отбор по роботика, кандидатствайте за участие в програмата тук. Крайният срок за подаване на документите е 30 септември.
