Екипът на Центъра за обществена подкрепа /ЦОП/, управляван от „Еквилибриум“, познава семейството на г-жа Рускова от есента на 2019 година, когато жената, грижеща се за четирите си внучета, пристъпва плахо прага на Комплекса, отчаяна от безизходицата си, но и уплашена „за рожбите си”.

Ето накратко нейната история: Г-жа Николинка Рускова се определя като ромка, Родена е в гр. Русе. Житейският й път я сблъсква с множество трудности, но никога не се предава. Тя има двама синове, единият от които става баща в прекалено крехка възраст, едва на 16 години. Той и жена му имат общо четири деца, едното по-голямо, но в един момент решават да се откажат от грижите за тях и ги изоставят в дома на тяхната баба - Николинка.

Големият син на г-жа Рускова се жени по-късно от брат си. Има едно дете, което също се отглежда в семейството на майка му. Разделя се със съпругата си, когато детето е на две години, но настоява той да полага грижи за нея. През 2019 г. мъжът излежава ефективна присъда заради управление на МПС без книжка за срок от 6 месеца. В продължение на няколко месеца бабата полага сама грижи за своите внучета. Това е изключително тежък период, в който „са си лягали гладни”. Г-жа Рускова твърди, че е търсила помощ в различни институции, но са я отпращали.

Към момента седемчленното семейство продължава да се справя много трудно със задоволяването на основните си базисни потребности – заплащането на сметките за ток и вода, таксите за детска градина, организирането на прехрана. Въпреки трудностите, г-жа Рускова категорично заявява, че „докато е жива, няма да остави внучетата си”.

ЦОП започва да работи с децата и семейството, като за кратък период успява да им помогне с хранителни продукти и неща от първа необходимост. Двамата мъже в семейството периодично работят в строителна фирма и сякаш започват да преодолява трудностите… Докато не настъпва месец март 2020 г. и в България не е обявено извънредно положение. Двамата мъже остават без работа, а четирите деца не ходят на училище и детска градина. Въпреки оказвана помощ от страна на екипа на ЦОП, г-жа Рускова все по-често започва да изпада в сериозни емоционални състресения, поради невъзможността си да изхрани семейството и да заплаща ежемесечните сметки за ток и вода. Последва спиране на тока, децата се разболяват, притисната е от стари задължения за данъци, сметки от детската градина и много други. Положението е отчайващо, специалистите също са принудени да признаят, че не виждат изход…

През месец юни пролетните птици донасят надежда, надежда, че нещо може да се промени – проекта ИРИС…

През м. юли 2020 година г-жа Рускова и нейното семейство е едно от първите, което е подкрепено с хранителни продукти, достатъчни да задоволят хранителните потребности на седемчленното семейство, без да се лишават. Последват няколко дарения. Заплатени са две сметки за ток, което според думи на г-жа Рускова „ме избави от страха, че децата ми ще умрат от страх от тъмното…”.

Заради прекъсването на децата от детска градина, се налага да се заплатят наново изследвания и стари задължения.

С настъпването на новата учебна година г-жа Рускова получава дарения на учебни пособия и помагала, с които безпрепятствено да изпрати най-голямото дете - Николинка, на училище във втори клас, за останалите са подсигурени пособия за ползване в детската градина.

Към момента г-жа Рускова е значително по-спокойна и изпълнена с надежда. 

Чрез ИРИС трите й внучки посещават учебни занятия, четвъртото също предстои да тръгне на детска градина, сметките за ток и вода са заплатени, основните хранителни продукти са налице. Днес г-жа Рускова мечтае да е здрава, да започне работа и да подпомага семейния бюджет, а четирите й момичета – нейни внучки, да я радват с постиженията си в училище. Изпълнена е с оптимизъм и надежда и не спира да благодари за подкрепата, която получава: „Не мога да ви опиша какво сте за мен и внуците ми. Без вас не зная какво щеше да се случи“ – Николинка си спомня с ужас моментите на глад, безизходица и отчаяние.

Това вече няма да е така!