В началото използването на социалните мрежи и медии за значими каузи може да изплаши някои неправителствени организации. Вероятно сте чували разни истории - членове на екипа публикуват неподходящи снимки във Facebook, доброволци изнасят твърде много информация, срещат се негативни коментари в групите на LinkedIn и т.н.

Въпреки че подобни страхове са разбираеми, те са най-вече контрапродуктивни. Ползите от социалните медии с цел взаимодействие с дарители и споделяне на истории и добри практики значително надвишават потенциалните негативи.

Ето пет стъпки, които можете да предприемете, за да се справите с притесненията при навлизане в областта на социалните мрежи и медии.

1. Не слушайте скептиците

Скептиците са склонни да вярват на два широко разпространени мита: Само млади хора са в социалните мрежи, а младите хора не са склонни да споделят стойностна информация. Някои хора гледат на социалните мрежи като възможност за публикуване на снимки и видеоклипове на знаменитости и домашни любимци, и не възприемат тези платформи като средства за социално добро.

В действителност много от вашите дарители и съмишленици са редовно в социалните мрежи и медии, където споделят опит, черпят информация и общуват въз основа на общи ценности и вярвания. Дори т.нар. „стара генерация" масово навлиза онлайн и се стреми към по-личен и непосредствен достъп до каузите, които споделя.

2. Определете кратки и ясни политики за всички членове на екипа и доброволците ви

Преди да започнете да използвате социални медийни платформи, добре е вашата организация да си изготви вътрешни политики за социалните мрежи и медии и да запознае с тях своя екип, както и доброволците. Важно е да бъдете сигурни, че всички във вашата организация са на една вълна за следното:

• Информацията, която трябва да е конфиденциална и защо? Застрашена ли е безопасността на екипа и на целевите групи, ако има нарушение на поверителността? Има ли опасност да загубите финансиране? Дали ще е за сметка на почтеността ви и доверието на общността към вас?

• Какво е нарушение на поверителносттa? Дайте примери от реалния живот или си измислете - както офлайн, така и онлайн примери.

• Индивидуалните последствия при неспазване на тази политика. Какво ще последва? Уволнение? Неплатен отпуск?

3. Насочете се специфично към вашите целеви общности и клиенти

Например, ако работите с тийнейджъри и младежи, вашата организация носи етична отговорност за защита срещу кибер хищници и неподходящ език или поведение онлайн, както и офлайн. Адаптирайте правилата, които използвате в реалния живот, за да запазите участниците си в безопасност - какво правите, когато се намират във вашия център или в класна стая? Има ли винаги присъстващ възрастен?

Какви политики са най-важни за вас на място и как могат да бъдат променени, за да се впишат в онлайн пространството?

4. Обучавайте хората си да използват по подходящ начин инструментите на социалните медии

Вероятно всички от вашия екип и доброволците ви вече имат профили в социалните медии под една или друга форма. Разпространението и популярността на социалните мрежи и смартфоните означава, че да си затваряме очите или просто да забраним на всички да използват Facebook е безсмислено.

Осигурете на хората полезни насоки за това, което е приемливо за споделяне онлайн. Това е идеален учебен момент за младите хора в офиса, които може да не са свикнали на автоцензура онлайн. Това ще създаде сигурност и за други, които може да не са сигурни къде е границата.

Примерни теми за обучение:

• Обучение по комуникация - как всички от екипа и доброволците представляват организацията, дори чрез личните си профили.

• Какво е подходящо за споделяне и какво не е във Facebook, LinkedIn, Twitter, лични блогове и т.н.

• Подходящо ли е набиране на средства? Промотиране на събития? Споделяне на статии, свързани с каузите на организацията? Застъпничество?

• Добра идея ли е да посочвате местоположението си? (Мислете за Facebook и Instagram.)

5. Насърчавайте позитивното участие и споделянето на добри практики

При формулиране на политиките ви спрямо социалните медии бихте могли да насочите вниманието си към следните въпроси:

• Какво ще препоръчате на хората да публикуват на Facebook страницата на вашата организация и какво е неподходящо?

• Ще активирате ли маркери за снимките във вашата Facebook страница или ще изключите тази функция?

• Ще позволите ли на представители на вашите целеви групи да си комуникират във вашите онлайн общности? Трябва ли да са анонимни?

• Може ли екипът да се „сприятелява" и да търси контакти с дарителите в социалните медии? Трябва ли това да се забрани? При какви обстоятелства може да бъде разрешено, ако изобщо бъде?

Може да имате други, различни от тези въпроси, по-добре съответстващи на конкретната ви организация. Но е важно да мислите по тях докато действате във вашата онлайн общност. И не забравяйте, че най-добрият начин да се защити поверителността е да се мисли за хората поне толкова, ако не и повече, отколкото за технологиите.

Допълнителни опорни точки

• Не е необходимо в екипа да има специален човек, отговорен за социалните медии, който, затворен някъде с лаптоп, да търси и привлича поддръжници и фенове. Социалните медии трябва да са основно вплетени в културата на организацията, а не прикачени като нещо външно и чуждо.

• Стремете се да насърчавате в екипа култура на отворен и прозрачен диалог, без обвинения и сочене с пръст.

• Развивайте организационна култура, отворена и благоприятстваща ползването на онлайн инструменти, а не затворена и податлива на страх. Игнорирайки онлайн възможностите организацията рискува да се изолира и изостане в своята социализация.

• Скоростта, с която се променят технологиите, социалните медии и онлайн инструментите, е изумителна. Организациите с нестопанска цел трябва да са отворени към наличните инструменти и платформи, да са готови да обучават своя екип и доброволци за най-доброто и най-подходящото използване на тези инструменти в името на техните каузи и ценности.